Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Предимно защото няма кой да ми готви — рече той печално. — Ако ядеш все по кръчмите и ти нямаше да си дебела. За щастие явно се храниш добре. — Потупа свойски задника ми и после се отдръпна със смях, когато го пернах по ръката.

— Не се опитвай да ме разсееш — отвърнах аз с достойнство. — А и не си направил тези мускули на печатарската преса.

— А ти някога работила ли си на печатарска преса, сасенак? — Той изви подигравателно вежда.

— Не. — Сбърчих замислено чело. — Но предполагам, че не си пладнешки разбойник, нали?

— Не съм — отвърна широко усмихнат. — Опитай пак.

— Незаконно присвояване.

— Не.

— Е, едва ли е отвличане за откуп — казах и започнах да изброявам на пръсти възможностите. — Крадец? Не. Пират? Не, не би могъл, освен ако вече не получаваш морска болест. Лихвар? Не вярвам. — Отпуснах ръка и се втренчих в него. — Когато те видях за последно, беше изменник, но това едва ли е добро препитание.

— О, още съм си изменник — увери ме той. — Просто не са ме съдили наскоро.

— Наскоро?

— Изкарах няколко години в затвора за измяна, сасенак — каза той мрачно. — Заради Въстанието. Но това беше отдавна.

— Да, знам.

Той отвори широко очи.

— Знаеш?

— Знам и още нещо. Ще ти кажа после. Но нека засега оставим това и да се върнем на въпроса — с какво се прехранваш напоследък?

— Печатар съм — ухили се той широко.

— И изменник?

— И изменник — потвърди с кимане. — Арестуваха ме за подривна дейност шест пъти през последните две години и два пъти претърсваха печатницата и жилището ми, но съдът не можа да докаже нищо.

— И какво ще стане с теб, ако докажат нещо някой път?

— О — рече той небрежно, като махна с ръка — на позорния стълб. Ще ми заковат ушите. Ще ме бичуват. Ще ме затворят. Ще ме изпратят на каторга. Такива неща. Но най-вероятно няма да ме обесят.

— Какво облекчение — казах сухо. Усещах се странно. Дори не се опитах да си представя какъв е животът му, когато го открих. Сега бях малко стъписана.

— Предупредих те — каза той. Вече не ме дразнеше и тъмносините очи бяха сериозни и бдителни.

— Така е — казах и поех дълбоко дъх.

— Сега искаш ли да си тръгнеш? — Говореше небрежно, но видях как пръстите му стиснаха една гънка на завивката така, че кокалчетата му побеляха под загорялата кожа.

— Не. — Усмихнах му се, доколкото можах. — Не се върнах само за да се любя с теб веднъж. Дойдох да бъда с теб… ако ти ме искаш — добавих леко колебливо.

— Ако аз те искам! — Издиша дъха, който бе сдържал, и седна срещу мен, кръстосал крака в леглото. Посегна и хвана ръцете ми, обгърна ги между своите.

— Аз… дори не мога да изразя какво почувствах, когато те докоснах днес, сасенак, и разбрах, че си истинска. — Очите му ме обходиха и аз усетих силата на копнежа му и собствения си копнеж към него. — Да те открия отново… и после да те изгубя… — Спря и преглътна.

Докоснах лицето му, проследих фината линия на скулата и челюстта.

— Няма да ме изгубиш — казах аз. — Никога. — Усмихнах се, приглаждайки червеникавата коса зад ухото му. — Дори и да разбера, че си станал двуженец и пияница.

Той потрепна рязко при това и пусна стреснат ръката ми.

— Какво има?

— Ами… — започна и спря. Сви устни и ме погледна бързо. — Просто…

— Какво? Има ли още нещо, което не си ми казал?

— Е, печатането на подривни брошури не е толкова печелившо — обясни той.

— Сигурно — казах и сърцето ми пак ускори при вероятността от още разкрития. — С какво друго се занимаваш?

— Ами малко се занимавам с контрабанда — каза извинително. — Така, странично.

— Контрабандист? Какво вкарваш?

— Ами предимно уиски, но понякога и ром, и малко френско вино и батиста.

— Значи това било! — Най-сетне парченцата на пъзела си дойдоха на мястото — господин Уилъби, единбургските пристанища, загадката на настоящото ни обкръжение. — Това ли е връзката ти с този бордей — това ли имаше предвид, като каза, че мадам Жан ти е клиентка?

— Това — кимна той. — Работи много добре; складираме алкохола в една от избите долу, когато дойде от Франция. Част от него продавам на Жан; а тя ни съхранява друга част, докато я откараме.

— Аха. И тази уговорка включва… — започнах деликатно.

Сините очи се присвиха.

— Отговорът на това, което си мислиш, сасенак, е не — отвърна категорично.

— О, така ли? — Бях изключително доволна. — Ти май четеш мисли? И какво си мисля?

— Питаш се дали не ми плаща и по друг начин, нали? — Изви вежда към мен.