Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Тя има тази линия — казах тихо и плъзнах пръст от слепоочието към бузата му. — Очите ти, точно същите, и миглите и веждите. Носа на Фрейзър. Устата ѝ е по-скоро като моята, с по-пълна долна устна, но е широка като твоята. Заострена брадичка, като моята, но по-изразена. Високо момиче е — почти метър и осемдесет. — Усетих как се сепна от изумление и аз го бутнах леко с коляно. — Има дълги крака, като твоите, но много женствени.

— И има ли такава малка синя веничка тук? — Докосна лицето ми съвсем нежно, по слепоочието. — И уши като малки крилца, сасенак?

— Не си харесва ушите — казва, че стърчали — казах аз и усетих как сълзи жилят очите ми, когато Бриана внезапно се появи между нас.

— Пробити са. Нямаш против, нали? — добавих, говорих бързо, за да сдържа сълзите. — Франк имаше против; каза, че изглеждало евтино, но тя искаше да го направи и аз ѝ позволих, когато беше на шестнайсет. Моите са пробити; не ми се струваше правилно да ѝ забранявам, а и всичките ѝ приятелки го правеха и аз не исках…

— Права си била — каза той, прекъсвайки потока на почти истеричните ми думи. — Добре си направила — повтори тихо, но твърдо, прегръщайки ме здраво. — Ти си била прекрасна майка, сигурен съм.

Пак плачех, почти беззвучно, тресях се до него. Той ме държеше нежно, галеше ме по гърба и шепнеше:

— Справила си се добре. Добре си направила. — И след малко спрях да плача.

— Ти ми даде дете, мо нигеан дон — каза тихо в косата ми. — Заедно сме вечно. Тя е в безопасност; и сега ние ще живеем вечно заедно. — Целуна ме, много леко, и положи глава на възглавницата до мен. — Бриана — прошепна по онзи странен планински начин, който правеше името ѝ негово. Въздъхна дълбоко и след миг заспа. След още миг заспах и аз, последното, което видях, беше широката му сладка уста, отпусната в съня в лека усмивка.

През годините, в които съвместявах майчинството и медицината, бях развила способност да се събуждам дори от най-дълбокия сън внезапно и напълно. Събудих се така и сега и веднага усетих износените чаршафи около мен, капещите стрехи отвън и топлия аромат на тялото на Джейми, смесен със студа и сладкия въздух, който нахлуваше през пролуките на капаците.

Джейми го нямаше в леглото; без да посягам или отварям очи, разбрах, че мястото до мен е празно. Но той беше наблизо. Чу се някакво тихо движение и слабо стържене. Обърнах глава на възглавницата и отворих очи.

Стаята бе изпълнена със сива светлина, която отмиваше цвета от всичко, но бледите линии на тялото му бяха ясни в сумрака. Той изпъкваше в мрака на стаята, солиден като слонова кост, ярък, като гравиран във въздуха. Беше гол, с гръб към мен, и стоеше пред нощното гърне, което тъкмо бе извадил изпод умивалника.

Възхитих се на заоблените му хълбоци, малката вдлъбнатинка в мускулите и бледата им уязвимост. Долината на гръбнака му, която се простираше като дълбока и гладка извивка от кръста към раменете. Когато се раздвижи леко, светлината улови слабия сребрист блясък на белезите по гърба му и дъхът ми секна.

Той се обърна, със спокойно и леко безизразно лице. Видя, че го гледам, и като че ли се стресна леко.

Усмихнах му се, но не продумах, не знаех какво да кажа. Продължих да го гледам обаче, и той мен, и същата усмивка се появи на устните му. Без да продума, тръгна към мен и седна на леглото, дюшекът помръдна под тежестта му. Положи длан на завивката и аз сложих моята в нея без колебание.

— Добре ли спа? — попитах като идиотка.

Усмивката му стана по-широка.

— Не. А ти?

— И аз. — Усещах топлината му дори от разстояние въпреки студа в стаята. — Не ти ли е студено?

— Не.

Пак замълчахме, но не можехме да откъснем очи един от друг. Огледах го внимателно на засилващата се светлина, сравнявах спомените си с реалността. Един тесен лъч на утринното слънце се промъкна през процепа в капаците и освети кичур от косата му като полиран бронз, плъзгайки се по извивката на рамото му и гладкия му корем. Изглеждаше малко по-едър, отколкото го помнех, и дяволски, невероятно близък.

— По-едър си, отколкото те помня — казах аз. Той наклони глава и ме погледна развеселен.

— А ти си малко по-дребна, май.

Ръката му обгърна моята, пръстите деликатно се свиха около китката ми. Устата ми беше пресъхнала, преглътнах и облизах устни.

— Преди много време ти ме попита дали знам какво има между нас — казах аз.

Очите му спряха на моите, така тъмносини, почти черни на тази светлина.