Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Бърз оглед потвърди, че няма никаква следа от женско присъствие в стаята, и сърцето ми започна да бие отново в нормален ритъм. Явно никой друг не живееше тук, освен Джейми; той бе дръпнал завесата, която скриваше ъгъла на стаята, и на редицата кукички там висяха само няколко ризи, палто, дълга тъмносива жилетка, сиво вълнено наметало и резервният чифт панталони, за които бе дошъл.

Той стоеше с гръб към мен, докато запасваше ризата и връзваше панталоните си, но видях, че е смутен, по напрегнатите му рамене. Усещах подобно напрежение и в собствения си тил. След като се възстановихме от шока на повторната среща, и двамата бяхме завладени от свенливост. Видях как раменете му се изправят и той се обърна към мен. Истеричният смях ни беше напуснал, заедно със сълзите, но лицето му още носеше белезите от силните чувства и аз знаех, че и с моето е така.

— Много е хубаво да те видя, Клеър — каза той тихо. — Мислех си, че никога… ами… — Сви леко рамене, сякаш да намести ризата си, преглътна и срещна погледа ми.

— Детето? — попита. Всичко, което чувстваше, бе изписано на лицето му; огромна надежда, отчаян страх и борбата между тях.

Усмихнах му се и протегнах ръка.

— Ела тук.

Бях мислила дълго и усилено какво да взема със себе си, ако пътуването ми през камъните успее. Но като имах предвид предишните обвинения във вещерство, трябваше да съм много внимателна. Едно нещо обаче трябваше да взема, каквито и да бяха последствията, ако някой го видеше.

Дръпнах го да седне до мен на леглото и извадих от джоба си малкото правоъгълно пакетче, което бях опаковала много грижливо в Бостън. Отворих непромокаемата опаковка и изсипах съдържанието в ръцете му.

— Ето.

Той ги взе колебливо от мен, като човек, който докосва неизвестно и вероятно опасно вещество. Големите му ръце обгърнаха за миг снимките и ги скриха. Кръглото личице на новородената Бриана изглеждаше в блажено неведение между пръстите му, малките юмручета, свити на одеялото, скосените очи, затворени от изтощението да дойде на този свят, малката уста бе леко отворена в съня.

Погледнах лицето му; беше абсолютно безизразно от шока. Той притисна снимките до гърдите си, неподвижен, отворил широко очи и втренчен напред, сякаш току-що бе пронизан от стрела право в сърцето — и вероятно бе точно така.

— Дъщеря ти ги изпраща — казах. Обърнах лицето му към себе си и нежно го целунах по устните. Това го извади от транса; той примигна и лицето му отново се съживи.

— Моята… тя… — Гласът му беше дрезгав от шока. — Дъщеря. Моя дъщеря. Тя… знае?

— Знае. Виж и останалите. — Плъзнах първата снимка от ръката му, за да разкрия моментна снимка на Бриана, която се смее омазана с глазурата от първата си торта за рожден ден, четиризъба усмивка на дяволит триумф, докато размахваше ново плюшено зайче над главата си.

Джейми издаде някакъв нечленоразделен звук и пръстите му се отпуснаха. Взех малката купчинка фотографии от него и започнах да му ги подавам една по една.

Бриана на две, тантуреста с дебелия гащеризон, с кръгли бузки, зачервени като ябълки, копринени кичури от косата ѝ надничаха от качулката.

Бри на четири, с гладка, подстригана като камбанка лъскава коса, седеше, опряла глезен на другото си коляно, и се усмихваше на фотографа, спретната и издокарана с бяла детска престилчица.

На пет, горд притежател на първата си кутия за обяд, чака да се качи на училищния автобус за детската градина.

— Не искаше да отида с нея; искаше да иде сама. Тя е много с-смела, не се страхува от нищо… — почти се задавих, докато обяснявах и сочех различните образи, които падаха от ръцете му и се плъзгаха по пода, когато понечваше да вземе нова снимка.

— О, Боже! — каза той, щом видя снимка на Бриана на десет, седи на пода в кухнята, прегърнала Смоуки, голямото ни куче, порода нюфаундленд. Тази беше цветна; косата ѝ светеше до лъскавата черна козина на кучето.

Ръцете му трепереха така силно, че не можеше да държи снимките; трябваше аз да му покажа последните — Бри, вече напълно пораснала, смее се на рибата, която е уловила; стои замислена до прозорец; със зачервено лице и рошава се обляга на дръжката на брадва, с която е цепила разпалки. Тези снимки показваха лицето ѝ във всички настроения, които бях успяла да уловя, но все това лице — с дълъг нос и широка уста, високи и широки викингски скули и скосени очи — по-фина и деликатна версия на лицето на баща ѝ, на мъжа, който седеше до мен. Устните му се движеха безмълвно, а сълзите се стичаха по бузите му.