Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Издухай си носа — каза тихо, а после по-високо: — И ми кажи коя приказка искаш, Уоли.

Той се издуха послушно, после каза:

— За света Бриджит и гъските, моля те, деди.

Очите на Джейми ме потърсиха, като спряха на лицето ми със замислено изражение.

— Добре — каза след малко. — Добре тогава. Нали знаете, че сивите гъски си имат само по един другар цял живот? Ако убиеш пораснала гъска при лов, трябва само да изчакаш, за да се появи и другарчето ѝ, за да скърби за нея. Тогава трябва да убиеш и него, защото иначе ще скърби до смърт.

Малкият Бенджамин се размърда в пелените. Джейми се усмихна и насочи вниманието си пак към Уоли, който го гледаше с отворена уста.

— И така — рече той, — едно време, преди много, много години, Бриджит за първи път стъпила на земята на планинците заедно с Майкъл Благословения…

На това място Бенджамин изквака леко и започна да завира нос в предницата на роклята ми. Младия Джейми и останалите възрастни като че ли бяха изчезнали и след като подрусвах и потупвах бебето без успех, излязох от стаята да намеря майка му.

Открих въпросната дама в кухнята, сред голяма група момичета и жени, и след като ѝ предадох Бенджамин, започнаха представяния и нещо като ритуал, при който жените се преценяват взаимно — открито и не толкова.

Всички бяха много приятелски настроени; явно знаеха или им бяха казали коя съм, защото, докато ми се представяха, не забелязах някаква изненада от завръщането на първата жена на Джейми — или от мъртвите, или от Франция, зависи какво им бяха казали.

Все пак се усещаха много странни подводни течения сред тях. Те усърдно избягваха да ми задават някои въпроси; на друго място щеше да е просто от любезност, но не и в Северна Шотландия, където имаха навика да се интересуват от житейската история на всеки непознат.

И макар че бяха много любезни и мили, забелязвах хвърлени крадешком погледи и споглеждания зад гърба ми, както и тихо разменени думи на келтски.

Най-странно от всичко беше отсъствието на Джени. Тя бе сърцето на Лалиброх; никога не бях усещала къщата ненаситена от присъствието ѝ, всички бяха в орбита около нея, като планети около слънцето. Не ми се струваше никак типично за нея да напусне кухнята си, когато в къщата има такава тълпа.

Присъствието ѝ беше силно като аромата на свежите борови цепеници, наредени на голяма купчина в задния килер, но от нея самата нямаше и следа.

Избягваше ме от нощта на завръщането ми с Младия Иън — съвсем разбираемо при дадените обстоятелства. Аз също не бях търсила разговор с нея. И двете знаехме, че той трябва да се състои, но не горяхме от нетърпение.

Беше топло и уютно в кухнята — твърде топло. Смесените миризми на съхнещи дрехи, на гореща кола, мокри пелени, потни тела, на овесените питки, които се пържеха в лойта, и на хляба, който се печеше, бяха приятни, но твърде силни, и когато Катрин спомена, че ще ѝ трябва кана сметана за кифлите, аз се възползвах от този повод да избягам и казах, че ще донеса от бараката с млякото.

След пресата на топлите тела в кухнята, студеният влажен въздух навън бе така освежаващ, че постоях цяла минута, за да отърся кухненските миризми от полите и косата си, преди да тръгна към бараката с млякото. Тя беше на известно разстояние от къщата, близо до доилнята, която пък бе точно до двете малки ограждения, в които държаха овцете и козите. Планинците гледаха и крави, но обикновено за месо, а не за мляко, смятаха, че кравето мляко е подходящо само за инвалиди.

За моя изненада, когато излязох от бараката, видях Фъргъс облегнат на оградата. Взираше се мрачно в шаващите, покрити с вълна гърбове на овцете. Не очаквах да го видя тук и се зачудих дали Джейми знае, че се е върнал.

Скъпоценната мериносова овца на Джени — внесена от чужбина, хранена от ръка и по-разглезена от внуците ѝ — ме забеляза и хукна към мен покрай оградата, като блееше френетично с надеждата да получи нещо за ядене. Фъргъс вдигна поглед сепнато и ми махна сърдечно. Извика нещо, но не можах да го чуя заради блеенето.

Близо до оградата имаше голям сандък с покрити със слана зелки; извадих една голяма и раздадох по едно листо на десетината нетърпеливи усти, с надеждата да ги накарам да замълчат.

Овенът, огромно къдраво създание на име Хю, с тестиси, които висяха почти до земята като покрити с вълна футболни топки, си проби път със сила към предната редица, надавайки гръмогласно и аристократично блеене. Фъргъс, който вече бе стигнал до мен, взе цяла зелка и я хвърли към овена със значителна сила и точност.