Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Бях склонна да се съглася.

— Ами… отец Фогдън…? — поколебах се, търсех някакъв тактичен начин да се поинтересувам за състоянието на домакина ни. Но се оказа излишно.

— Пиян е — заяви откровено Щерн. — Проснал се е като талпа на масата в sala . Почти винаги става така преди залез — добави той.

— Разбирам. — Облегнах се в стола и отпих от сангрията. — Отдавна ли познавате отец Фогдън?

Щерн потърка челото си, мислеше.

— Ами от няколко години. — Погледна ме и добави: — Питах се… случайно да познавате Джеймс Фрейзър от Единбург? Осъзнавам, че името е често срещано… О, познавате го?

Не бях казала нищо, но лицето ме издаде, както винаги, освен когато внимателно се приготвях да излъжа.

— Съпругът ми се казва Джеймс Фрейзър.

Лицето му светна от интерес.

— Наистина ли! — възкликна той. — Един такъв едър, с…

— Червена коса. Да, това е Джейми. — Тогава ми хрумна нещо. — Да не би вие да сте натурфилософът, когото е срещнал в Единбург и с когото е имал много интересни разговори… на различни теми. — Всъщност се питах откъде Щерн знае истинското име на Джейми. Повечето хора в Единбург го познаваха само като „Джейми Рой“, контрабандиста, или като Алегзандър Малкълм, уважавания печатар от Карфакс Клоуз. Нямаше как доктор Щерн, с неговия силен немски акцент, да е „англичанинът“, за когото Томпкинс говореше, нали?

— Паяци — рече той бързо. — Да, много добре помня. Паяци и пещери. Срещнахме се в… ъъъ… — Лицето му стана безизразно за миг. После се изкашля, за да замаже гафа. — В едно питейно заведение. И една от… ъъъ… дамите, работещи там, се натъкна на голям екземпляр от Arachnida , който висеше от тавана в нейната… ами от тавана на стаята, в която тя… разговаряше с мен. Тъй като се изплаши малко, тя хукна по коридора с писъци. — Щерн се подкрепи с голяма глътка сангрия, явно споменът беше стресиращ за него. — Тъкмо бях успял да заловя насекомото и да го прибера в един буркан, когато господин Фрейзър нахлу в стаята, насочил огнестрелно оръжие към мен, и каза… — Тук Щерн получи продължителен пристъп на кашлица и започна да се удря по гърдите.

— Ух! Тази кана сангрия не ви ли се струва по-силничка, госпожо Фрейзър? Предполагам, че старицата е добавила твърде много лимони.

Подозирах, че Мамасита щеше да добави цианид, ако ѝ се намираше, но сангрията всъщност беше отлична.

— Не съм забелязала — казах и отпих. — Но продължавайте, Джейми влязъл с пистолет и казал…?

— О, ами всъщност не мога да повторя точно думите му. Явно беше станало леко недоразумение, като че ли бе добил впечатлението, че дамата пищи заради някакво неподходящо действие или дума от моя страна, а не заради арахнида. За щастие успях да му покажа насекомото, след което дамата благоволи да се приближи до вратата… не можехме да я накараме да влезе пак в стаята… и идентифицира причината за състоянието си.

— Разбирам — казах аз. Можех да си представя сцената много добре, освен една подробност от най-голям интерес за мен. — Случайно да си спомняте с какво беше облечен? Джейми?

Лоренц Щерн ме погледна неразбиращо.

— Облечен ли? Ами… не. Останах с впечатлението, че е облечен като за излизане…

— Това е достатъчно — уверих го. — Просто се чудех. — Все пак „облечен“ беше важната дума тук. — И той ви се представи, така ли?

Щерн се намръщи и прокара ръка през гъстите си черни къдрици.

— Не мисля. Доколкото си спомням, дамата го нарече „господин Фрейзър“; малко по-късно в разговора ни… докато се подкрепяхме с освежаващи напитки и разговаряхме почти до зори, като сметнахме компанията си за много интересна. По някое време той ме покани да го наричам по име. — Изви иронично вежда. — Предполагам, мислите, че е било твърде фамилиарно от моя страна при толкова кратко познанство?

— Не, не. Разбира се, че не. — Исках да сменя темата. — Казахте, че сте говорили за паяци и пещери? Защо за пещери?

— Заради Робърт Брус и историята — която съпругът ви бе склонен да смята за апокрифна, — отнасяща се до неговото упорито намерение да се качи на трона на Шотландия. Вероятно Брус се е крил в една пещера, преследван от враговете си, и…

— Да, знам историята — прекъснах го.

— Джеймс смяташе, че паяците не се срещат често в пещерите, обитавани от хора. Мнение, което в общи линии поддържам, макар да трябва да се изтъкне, че в такива големи пещери като на този остров…

— Тук има пещери? — Бях изненадана, после се почувствах глупаво. — Но разбира се, че трябва да има, ако има и пещерни риби като онази в извора. Винаги съм смятала обаче, че Карибските острови са коралови. Не мислех, че има пещери в корала.