Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Ще ми кажеш ли какво е павиан? — попита Джейми. — Или го каза само за удоволствие? — Той взе една сушена върбова вейка от умивалника и започна да си чисти зъбите. Усмихнах се при тази гледка; ако нямах други заслуги при предишното си идване в миналото, то поне бях спомогнала всички Фрейзър и Мъри в Лалиброх да останат със здрави зъби, за разлика от другите планинци — както и повечето англичани, ако става на въпрос.

— Павианът — казах аз, докато гледах с наслада как мускулестият му гръб се извива, — е нещо като много голяма маймуна с червен задник.

Той се изсмя сумтейки и се задави с вейката.

— Е — рече, като я извади от устата си, — ще призная, че си права, сасенак. — Ухили ми се и показа яркобели зъби, после хвърли вейката. — Минаха трийсет години, откакто някой ме е пердашил с каиша — каза той, като прокара нежно ръце по сияещия в червено задник. — Бях забравил колко боли.

— А Младия Иън предполагаше, че твоят задник е здрав като гьон — казах, развеселена. — Как мислиш, струваше ли си?

— О, да — рече той делово, като се плъзна в леглото до мен. Тялото му беше твърдо и студено като мрамор и аз изписках, но не възразих, когато ме притисна към гърдите си. — Господи, топла си. Я ела насам. — Краката му се провряха между моите, той ме хвана за задника и ме придърпа към себе си.

Въздъхнах от удоволствие и се отпуснах на него, усещах как температурата на телата ни се изравнява през тънката памучна нощница, която Джени ми беше дала. Торфеният огън в огнището гореше, но не можеше да се справи със студа. Телесната топлина бе много по-ефикасна.

— О, да, струваше си — рече той. — Можех да го пребия до припадък — баща му го е правил веднъж-дваж — и нямаше да постигна нищо, освен да стане още по-решен да избяга при първа възможност. Но сега хубаво ще си помисли, преди да направи нещо такова.

Говореше убедено и аз си казах, че сигурно е прав. Младия Иън изглеждаше развеселен, докато приемаше опрощението на родителите си — под формата на целувка от майка си и кратка прегръдка от баща си, а после си легна с бисквити и без съмнение бе обмислял странните последствия от прегрешението си.

Джейми също беше опростен с целувки и подозирам, че това бе по-важно за него, отколкото ефектите от постъпката му с Младия Иън.

— Най-сетне Джени и Иън вече не са ти ядосани — казах аз.

— Да. Те не че бяха много ядосани; само че не знаеха какво да правят с момчето — обясни той. — Отгледали са вече двама сина, Младия Джейми и Майкъл са чудесни момчета; но и двамата приличат повече на Иън — добри и сговорчиви. Младия Иън също е тих, но прилича много повече на майка си… и на мен.

— Фрейзър са упорити, нали? — усмихнах се аз. Тази черта на клана бе едно от първите неща, които научих, когато срещнах Джейми, и нищо от следващите ми преживявания не оспори тази истина.

Той се засмя, тихо и дълбоко в гърдите си.

— Да, така е. Младия Иън може да прилича външно на Мъри, но е роден Фрейзър. А няма смисъл да крещиш на един упорит човек, нито да го биеш; това само го прави още по-решителен.

— Ще го запомня — казах сухо. Той погали бедрото ми и ръката му постепенно започна да надига нощницата. Вътрешната пещ на Джейми бе възобновила дейността си и голите му крака бяха топли и твърди до моите. Едно коляно ме побутна леко, търсейки вход между бедрата ми. Аз обхванах задника му и стиснах леко.

— Доркас ми каза, че много джентълмени плащали добре за привилегията да ги напляскат хубаво в бардака. Казва, че го намирали за… възбуждащо.

Джейми изсумтя, стегна задника си и после го отпусна, щом го погалих леко.

— Така ли? Сигурно е вярно, щом Доркас казва, но аз това не го разбирам. Има много по-приятни начини да се възбудиш, мен ако питаш. От друга страна — добави искрено, — вероятно има разлика дали ще те пердаши слаба женичка по риза или баща ти… или пък племенникът ти, ако става на въпрос.

— Вероятно. Да опитам ли някой път? — Вдлъбнатината на шията му бе точно до лицето ми, загоряла от слънцето и нежна, с белия триъгълен белег над широката извивка на ключицата. Докоснах с устни пулса там и той потрепери, макар че вече не ни беше студено.

— Не — рече леко задъхан. Ръката му развърза връзките на нощницата. Той се обърна по гръб и ме вдигна над себе си, сякаш бях лека като перце. Плъзна с пръст разтворената риза по раменете ми и зърната ми веднага щръкнаха на студения въздух.

Очите му бяха още по-скосени, когато ми се усмихна с притворени клепачи като сънлива котка, и топлината на дланите му обхвана гърдите ми.