Луис Ламур - Укротяване на степта

— Добър съвет ти е дал, но какво ли цели?

— Нямам си и понятие. Единствено е ясно, че познава Оли.

— Задаваше много въпроси за теб.

После по пътя забравихме за тези неща. Щях да видя Лиза. И Олд Блу. А майката на Лиза чувствах почти като собствена майка. Хетрик беше мъртъв…

Сивият жребец вече тичаше към нас, докато минавахме през портата на Хетрикови. Дворът беше обрасъл и неподреден. Верандата беше изкривена и вратата се клатеше свободно на отпуснатите панти.

Слязох от коня и влязох в къщата. Вътре нямаше никой. Явно обитателите бяха напуснали отдавна — обстановката наоколо подсказваше това.

Почувствах душата си точно толкова празна, колкото бе и къщата. Излязох. Усетих вледеняващата милувка на вятъра и трепнах. Къщата беше пуста, аз стоях там сломен и празен. Лиза я нямаше.

Кросинг се беше разраснал. Забелязах това, докато се движех по главната улица. Пазарът бе доста по-голям. Близо до хотела се виждаше голям навес.

Изведнъж се сетих за Хетрик. Тръгнахме към гробищата. Мустанг ме следваше винаги. Намерихме гроба… и нещо повече. Видяхме гроба на жена му, която беше починала три месеца след него. И двамата си бяха отишли.

А Лиза? Може би още беше в града, въпреки че подсъзнателно имах усещането, че не беше тук.

— Мустанг, нуждая се от помощта ти. Иди в града, но бъди много внимателен. Разбери дали Бардит е още там, но пак ти казвам — внимавай. Той е адски коварен. Искам да го изненадам.

Очаквах Мустанг с трескаво напрежение. Когато дочух коня му, вниманието ми се изостри.

— Бардит е там. Подъл, както каза. Никой няма ник’ва полза от него, но той е още шериф. Хората ги е страх от „вечерните му разходки“. Преди две седмици е пречукал някого. Наистина ще е хубаво, ако се отърват от него.

— Ял ли си?

— Ъхъ.

— Аз не съм гладен. Мисля да пренощуваме тук. Искам да го сгащя сутринта на закуска.

— А! За момичето… Напуснала е града преди седем месеца. Имала е само шестдесет и три долара. Взела е влака — на запад.

— Ти сякаш си Пинкертон!

Още на зазоряване се отправихме към града. Вързахме конете си на едно дърво и влязохме в града пеш.

Имаше четирима души в ресторанта — съдържателката, старият Мейсън, който седеше на масата и двама кравари. Четирима, освен Бардит. Той седеше точно срещу вратата.

Беше изненадан. Тръгнах към неговата маса. Озовах се на две крачки от него и гласът ми прозвуча остър и силен.

— Бардит, ти си убил Хетрик. Този стар човек никога през живота си не е посягал към оръжие. Дрънкал си, че си ме бил изпъдил от града. Затова си го пречукал. Защото той знаеше, че си лъжец.

Той не успя и устата си да отвори. Аз се хвърлих отгоре му, когато видях, че ми посяга. „Залепих“ го до стената. Цапардосах го два пъти по устата.

Бях обезумял, луд. Не исках да го убивам. Исках да разкъсам всяка негова частица.

Оли успя да се пресегне до оръжието си, но аз ударих ръката му. Той нямаше никакви шансове срещу мен. Сгромоляса се като чувал с картофи на земята. След известно време се изправи на крака, но не можеше да се ориентира в посоките — беше като пиян. Опита се да ме удари, но с това само стана още по-смешен.

Повалих го окончателно на земята със силен юмручен удар пред погледите на петдесет зяпачи.

— Ти си убил Хетрик, а може би и жена му. Дрънкал си лъжи, че си ме бил изгонил от града. Ти си само едно подло човече и нищо повече.

Той не можеше дори да говори. Не му стигаше въздухът, а устата му беше разкървавена.

— Господа, къде му е конят?

— Аз ще го донеса.

Гласът ми прозвуча познато. Беше Кип. Нагласих Бардит на седлото.

— Махай се. И не преставай да яздиш поне една седмица.

Най-после Оли събра сили да каже нещо.

— Но аз имам собственост тук.

— Губиш я… като Хетрик.

— Ех, де да имах оръжие… Така животът ми не струва и пробит цент.

— Не повече от живота на хората, които си убил. Махай се. Без оръжие!

Не каза нищо. Просто се изниза като мокра връв.

— Кип, къде е Лиза?

— Не знам, Рей. Тя не приемаше помощ от никого. Искаше да се научи да се грижи за себе си сама. След смъртта на Хетрик конекрадците ги побъркаха. Знам, че си е купила билет за Алта. Нищо повече.

Ние с Мустанг напуснахме града още същата нощ. Той ми беше истински приятел, но никога не бяхме говорили за това.

Алта беше голям минен център в Юта и един от малкото не мормонски градове в този щат. Бях чувал, че е доста коварен град — където има богати миньори, се навъртат и негодници.