Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Изведнъж една нова мисъл го прониза. Нямаше ли да бъде по-добре да бъде там на място, когато Девит научеше за новостта? Може би всичко можеше да се разреши само за секунди, така или иначе. Представата да прекара нощта в хотела не му се понрави особено, но Ханк беше останал във фермата, а това за Клей беше достатъчно.

Обърна коня си и се насочи към конюшнята под наем с вече приповдигнат дух. Настроението едва ли би било толкова добро, ако бе разпознал мъжа, спрял Девит.

Беше Джак Килбърн.

Събитията, довели до тази нощ, не бяха необичайни, и в тях нямаше нищо, което до този момент да не се е случвало в човешките взаимоотношения. Значимостта им се дължеше на времето, по което те се случиха, а самите факти отстъпваха на втори план. В много отношения те бяха една кулминация. А от всички замесени в тях, човекът, който беше най-вътре в нещата, по ирония на съдбата се взе само косвено участие. Това беше Сам Тинкър.

Джад девит беше мъж, който даваше мило за драго за истинска блондинка; той успя да зърне Ранди Аштън да пее в една зала за танци. Както го бяха информирали, Ранди беше от трудните за достъп жени. Джад си бе позволил единствено усмивка, и нищо от онова, случило се непосредствено след това, го бе накарало да се замисли. Той не беше първият мъж, заблуден от особеностите на женската душа, нямаше да бъде и последният. Той си имаше своите гледни точки. Ранди Аштън — нейните.

Джад Девит беше красив мъж с много пари. Ранди изнасяше представления в Джулсбърг. Една вечер си бяха поговорили; Ранди беше съблазнителна, но уклончива. Ранди беше момиче, което знаеше с какво разполага и знаеше къде беше желана, но под своята блестяща външност и очевидно услужливи маниери, се криеше девойка израснала във ферма. Дъщеря на каубой и сестра на каубои, момиче което можеше да готви ястия, способни да се усладят на всеки мъж, момиче, способно, когато се наложи, да се справи с шестконен екипаж или да държи прав курс, и което на дванайсетгодишна възраст бе зареждало револверите и пушките на баща си и братята си по време на индианска атака върху имението им.

След като опитът им не бе успял, индианците бяха издебнали баща й по средата на пътя му към града и го бяха оставили без скалп. На път за Уайоминг съпровождайки стадото си, брат й Бен изведнъж бе станал свидетел как животните изпадат в паника и след малко го връхлитат като лавина. Приятелите му бяха погребали онова, което бе останало от него, на бреговете на Плат. Пит, един дързък младеж и единствената опора на сестра си, бе загубил едно конно надбягване с апахите, изоставяйки Ранди без близки, без пари и без перспективи.

Едно нещо нещо обаче умееше тя да прави. Умееше да пее така, че всички да я слушат в захлас. Целият род се бяха славили с певческите си умения и тя бе отраснала с песните на Шотландия и Ирландия, единственото им наследство от родните земи. Песните на източните щати идваха на запад с хората, които ги пееха, и тя бе научила и тях, така че когато убиха Пит, Ранди започна да пее. По-късно се научи и да танцува. Умението й да върти мъжете беше вродено.

Бумът на Джулсбърг постепенно взе да забавя ход, и Джад, все още в неведение, че годеницата бе решила да съпроводи баща си в Тинкърсвил, бе написал на]Ранди предложение да да дойде при него в Тинкърсвил. Писмото беше написано толкова дяволски, че едновременно обещаваше какво ли не, без изрично да се ангажира с нищо определено.

Скоро след пристигането си тя откри, че намеренията му наистина бяха сериозни, но не точно по начина, за който бе предполагала. Но тя беше длъжна да признае пред себе си, че не бяха и съвсем неочаквани.

Неизбежният сблъсък обаче беше отложен поради внезапния обрат на събитията за Джад Девит. Колийн бе пристигнала с баща си, а дървесината на Дийп Крийк още не беше паднала в ръцете му.

А междувременно Ранди бе видяла Бил Кофин, точно както и тя бе успяла да види него.

Ранди проведе дискретно проучване при Кестърсън относно личността на Бил Кофин, и Кестърсън, сухо, но не без хумор, й бе обяснил кой бе този младеж. А собственикът на магазина, когото никой не бе предполагал наличието на чувство за хумор, имаше добра представа за находките на Бил Кофин, и ги оценяваше по достойнство. Така че разказът му за Бил Кофин не беше лишен от краски.

По-късно, когато Бил се запозна с Ранди, той бе успял да демонстрира наистина върхове на чувството си за хумор, което, съчетано с къдравата му коса и завладяваща усмивка, бе имало силен ефект.