Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Той се поколеба, усилено размишлявайки.

— Ако на Девит бъде позволено да използва този маршрут, той веднага ще започне да сече гората. Колийн, какви са отношенията на баща ти с Девит?

— Той вече губи почва, Клей. Татко си мислеше, че Девит не е способен на простъпки до момента, в който научи, че именно Джад е издал заповедта Дювал и Симънс да пребият Гари.

— Какво? — сграбчи изведнъж за ръката с железните си пръсти Клей. — Девит е заповядал да пребият Гари?

Тя се поколеба, изплашена от изражението му.

— Не знаеше ли? Той е искал да те остави без хора. Боб Трип също не го е одобрил, но въпреки това е предал заповедта му. Били са подслушани и Джад ги призна лично пред мен.

Клей Бел бавно отпусна хватката си върху лакътя й.

— Колийн, умре ли Бърт Гари, с него ще умре и Джад Девит.

— Не, Клей, недей! Не го убивай! това само ще влоши още повече нещата!

Двамата бяха достигнали вратата на дома на доктор Маклейн. Една лампа гореше в кабинета му; а друга, доста по-слаба, в стаята на Гари.

Внезапно нова мисъл хрумна на Клей. Това всъщност беше онази мисъл, дошла му наум само преди няколко минути, но вестта за заповедта на Девит да пребият Гари я бе отхвърлила на заден план. Той отново я прекара през ума си.

— Баща ти в хотела ли е?

— Да, но внимавай. Салонът е пълен с дървосекачи.

Той я проследи с поглед докато влезе в къщата, после рязко се обърна и тръгна обратно по улицата. Докато крачеше с очи и уши готови за всякакви изненади, умът трескаво обмисляше планове. Всичко се нареждаше добре.

Съдията Райли пиеше кафе и пушеше пури със Сам Тинкър в трапезарията на хотела. Клей пристъпи прага на залата и мигновено обхвана с поглед цялото заведение. Наоколо нямаше други хора. Шумни гласове се разнасяха от салона отвъд въртящите се врати които разделяха трапезарията от фоайето на хотела. Клей прекоси фоайето, влезе в трапезарията и се приближи до двамата мъже на масата.

— Господин съдия, издали сте съдебно разпореждане, което ще позволи на Девит да използва стария маршрут на дилижансите, така ли е? Докато бъде разрешен случая?

Райли кимна в очакване.

— Добре, всичко е достатъчно честно и открито. А сега а настоявам за съдебно разпореждане, забраняващо всякакво изсичане на гората докато не бъде решен случаят. Това разпореждане също така трябва да съдържа клауза, забраняваща всякакво лагеруване покрай пътя.

— Вие считате, че той ще започне да сече преди още правителството да му издаде разрешение ли?

— А ви не считате ли?

Тинкър се размърда на стола си и проговори.

— Девит е способен да изсече всичката дървесина преди още да у получил каквото и да било разрешение. Факт е, че има човек в Уошингтън на име Чейс, който му урежда нещата. Той би могъл да блокира всяко решение на делото, и после да плати сериозна сума пари за понесени щети, ако решението бъде не в негова полза.

— И аз ще загубя най-добрите ливади за паша тъкмо тогава, когато най-много ще се нуждая от тях.

Райли поднесе чашата с кафе до устните си. Беше прекалено горещо. Внимателно остави чашката върху масата и обмисли въпроса на Клей. Познаваше добре Джад Девит и знаеше, че този човек нямаше намерение да изчаква а никакви официални разпореждания. Той просто не можеше да си позволи да изчаква и ден повече. Но ако издадеше нужното разпореждане на Бел, тогава Девит щеше да изпадне в истински бяс. Щеше да направи всичко, което е по силите му, за да го принуди да оттегли решението си. А съдията беше просто един стар и уморен човек, още с една уязвима млада дъщеря.

После замислено се усмихна. Прекалено лесно беше да вземе решение, ръководейки се единствено от личен интерес. Прекалено лесно, и прекалено грешно. Това, за което настояваше Клей Бел, беше съвсем обосновано и логично. То нямаше да позволи на Девит да сече гората, без да има за това съответното разрешение.

Старият Сам Тинкър беше последният тласък, който оформи решението му.

— Това би могло да предотврати една истинска кървава баня — проговори Сам, въртейки лулата между зъбите си. — Швабе би направил опит да наложи изпълнението на това съдебно разпореждане в полза на Девит. А този нов ход би им свил знамената. Швабе би убил Клей без да му мигне окото, ако може да го направи с подкрепата на закона зад гърба си; но не би тръгнал срещу закона. Залагам всичко на това.

Съдията Райли отново направи опит да отпие от кафето си и не успя. Беше черно, горещо и силно.

— Ще ви издам това разпореждане. Още тази вечер.