Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Победата се бе просмукала и в кръвта му, и той вече започваше да проявява нетърпение всеки път когато му противоречаха или се изправяха на пътя му. А сегашната операция изискваше голяма бързина и той нямаше никакво желание да тъпче на едно място. Особено когато от първата редица го наблюдаваше Колийн Райли.

Клей Бел не се беше огънал. Той не само бе имал арогантността да предизвика открито Джад, но и публично бе пребил един от най-коравите му дървосекачи. А с това вече бе привлякъл и вниманието на Колийн, което още повече бе обтегнало нервите му.

— Става въпрос за тоя мъж Бел — започна направо Девит. — Той има сметка при теб, и ще бъде главната пречка на пътя ни към тази дървесина. Отказва да измести добитъка си, и ако ти не го вразумиш да го направи, ще се наложи да го свършим вместо него.

Уилър размърда едрото си тяло и се изплю в плювалника. Замислено подръпна краищата на пожълтелите си мустаци.

— Не — изрече накрая той. — Не мога да се намесвам. Аз ти подсказах за тая дървесина, но в никакъв случай не мога да си позволя да се излизам на открито. Успеем ли да прогоним добитъка на Бел от онзи участък, това ще е краят му, и ти го знаеш много добре. Ти си тук само докато изсечеш дървесината, но аз нямам намерение да ходя където и да било другаде. Каквото и да ми се наложи да правя, ще трябва да го правя под прикритие.

— Ами ако поиска възобновяване на кредита си?

— Там вече мога да го отрежа без да ме е страх. Ще му кажа, че след твоята поява тук положението му вече става съвсем неясно и объркано.

Девит кимна.

— Това наистина ще свърши добра работа. Той ще има дяволска нужда от пари, за да се бие.

Девит се надигна да си тръгва, но Уилър го притисна със знак обратно на стола му.

— Наистина ли нямаш никаква представа за тоя мъж Бел?

— Че какво има тук да зная? — изрече нетърпеливо Девит. — Той е застанал на пътя ми и това ми е достатъчно.

— Седни спокойно, Джад, и ме изслушай. Аз също имам дял в тази работа. — Уилър положи дебелите си ръце върху масата и се приведе напред. — Ти си умен мъж, Девит. Вършиш си работата както трябва, и това ми харесва. Много не ти пука как си постигаш целите, и това също ми допада. Но не прави никакви грешки с този мъж тук. Бел е боец.

— Боец, а? Ще му дръпна такъв хубав бой, че да ме помни докато е жив! — изсмя се Джад без всякакъв хумор в гласа си.

— Чуй ме добре! Бел е воювал с команчите още на четиринайсетгодишна възраст. После е отишъл в Ню Орлийнс, не знам с какво се е занимавал. След това две години е бил рейнджър в Тексас, а после е постъпил в кавалерията по време на Гражданската война. Там е станал майор. След войната е прекарвал стада, ловувал е бизони, и е търсил злато чак до Банък и Алдър Гълч. Този мъж знае как и кога да се бие.

Джад Девит беше целият погълнат от думите на Уилър и не отделяше поглед от събеседника си. Сега вече имаше повод за поредното раздразнение. Защо не му бяха разказали всичко това по-рано? Този мъж можеше да бъде опасен… само фактът, че се е издигнал до чин майор беше достатъчен; това означаваше или способност да ръководи, или пък приятели на съответните постове. Но и в двата случая той определено представляваше опасност.

— Тези, които го познават, твърдят, че бил изключителен стрелец. Наистина, откакто е пристигнал тук, не е вадил револвер, но това не означава нищо. И не се заблуждавай, че е сам! Тоя Ханк Рууни е стар вълк от прериите. Ръш Джаксън е бил рейнджър в същия отряд с Бел, а Монтана Браун е бил сержант под командването му през войната.

— Ще имаме закона на наша страна — увери го Девит. — А освен това разполагаме с достатъчно хора и пари. Този контракт за връзка с централния път за Мексико е достатъчно лакомо парче, а икономиите от транспорта ще ни върнат с лихвите похарченото за изкореняването на Бел оттук.

Джад Девит прекрачи прага на банката в слънчевия ден. Захапа пурата си и я запали, примижавайки срещу слънцето. Чувстваше се в добро настроение; перспективата за силов сблъсък винаги го възбуждаше приятно. Бел можеше да се окаже по-опасен, отколкото бе предполагал, и при това с приятели.

Това беше най-лошото при тия мъже от Запада. Човек никога не можеше да знае със сигурност кой е изправен срещу него. Нито пък кой е в неговото обкръжение. Небръснатият субект седнал до теб на пейката в кръчмата можеше да се окаже с диплома от Оксфорд. Много авантюристично настроени млади чужденци бяха дошли тук привлечени от романтичния ореол, с който беше обвит западът, в търсене на приключения и развлечение, като повечето от тях бяха безмилостни бойци, без страх пред никого.