Луи Ламур - Стрелците от гористите равнини

Къщата се намираше в единия от ъглите на четириъгълника, образуван от селскостопанските сгради и коралите. На изток и север от къщата се издигаха отвесни скални стени. На не повече от тридесет ярда от къщата се намираше каменният пилчарник с прозвището «Фургона». Зад него, на приблизително тридесет фута, се издигаше продълговата и ниска каменна сграда, спалното помещение, а в далечния ъгъл на правоъгълника се намираше друга каменна сграда, разделена на отделни помещения. Това бяха съответно помещението, където държаха седлата и сбруите, работилницата, склада, и ковачницата. Другата страна на правоъгълника се заемаше от дълъг каменен хамбар с плевник пълен със сено, разположен над конюшнята, и три корала, две от страната на хамбара, а третият от другата.

Каменните сгради на фермата блокираха напълно всякакъв достъп до Дийп Крийк през Емигрант Гап; евентуалният пришълец би могъл да се добере дотам само ако някой от работния персонал му отвореше двете порти. А едната от тези врати се намираше???

Самата ферма лежеше на седемстотин фута под платото на Дийп Крийк и долината. Те се достигаха след един път от две мили, като последната половин миля преминаваше през каньон, тесен като гърло на бутилка.

Бел не го свърташе на едно място и обикаляше верандата без да спира и за миг. Въпреки очевидната вероятност Мортън Швабе да е прошепнал на Девит за дървесината, Клей не го вярваше. Швабе беше просто един дребен нещастник с невзрачна ферма и едва ли би се спрял пред каквото и да е, за да напакости на Бел, но едва ли щеше да му хрумне такова нещо.

Макар и неохотно, Клей установи, че зад цялата работа са криеше нечий злобен и изобретателен мозък, който бе примамил Джад Девит в областта поради свои собствени подбуди. Някой, който кроеше собствени планове срещу Бел.

Ханк Рууни вече беше на масата във фургона, когато Клей влезе вътре.

— Шефе, можем веднага да изпратим Ръш и Монтана към Просеката.

— Добра идея. Нека да вземат пушки и да се натъпчат с патрони, но да избягват стрелбата, докато могат; но не и с цената да оставят ония да си разиграват коня.

— А ако ония се покажат? — Ръш Джаксън представляваше кривокрак каубой от областта Биг Бенд в Тексас.

— Изпрати димен сигнал. Прав дим когато идват, и по едно кълбо на всеки петима души. Ще пратим човек на планината Пайъти да препредава сигнала.

Последва възбудена глъчка, през време на която Клей Бел мълчаливо се хранеше. В Тинкърсвил не бе се сблъскал с никакви неприятности, и се надяваше така да бъде и занапред. Прекара още веднъж всичко през ума си, като се опитваше да прецени кое би било най-подходящото решение. Но умът му отказваше да се справи с проблема. Вместо това се замисли за Колийн Райли.

След като приключи с вечерята, той излезе на верандата и и се загледа към дългата долина. Над назъбените хребети на планините все още се процеждаше бледа розовина, но сенките в долината вече бяха почнали да се сгъстяват, и в покоя на падащия здрач вечерните звуци странно се усилваха.

Някъде в мрака се обади пъдпъдък, и прошумоляха криле; самотна звезда бликна на небосвода, ярка като запален фенер или сигнална светлина. Ярката точка зависна над планинския хребет в сгъстената синева на небето; последната останала светлинка.

Това не беше земя, в която се водят сражения. Това беше земя, където трябваше да царува мир, да се издигат домове; но Бел абсолютно трезво си даваше сметка, че в близките дни за него мир нямаше да има, и едва ли щеше да изтръгне и половин час да съзерцава покоя на долината.

Дали беше влюбена в Джад Девит? Разбира се, той беше представителен мъж, който довеждаше до успешен край начинанията си. Не беше някакъв си прост кравар, а мъж от нейния собствен свят.

Клей угаси цигарата си в каменния парапет и тъкмо се извръщаше, когато Бил Кофин го приближи и попита:

— Шефе, видя ли онази блондинка?

— Не, онази, която видях, беше червенокоса.

В банката на Тинкърсвил Нобъл Уилър извърна тежкото си наедряло тяло в стола да изгледа посетителя си. Беше повече от очевидно, че Джад Девит беше ядосан.

Девит се друсна в стола от другата страна на бюрото и положи бялата си шапка върху бюрото. Черната му коса беше сресана в съвършена прическа. Лицето му беше четвъртито, а главата сякаш беше издялана от гранит. Тази сутрин очите му бяха твърди и нетърпеливи. Джад Девит обичаше хубавия бой, но този специално съдържаше неща, които не го привличаха особено.