Roberta Graziano - Хранително Консултиране. Как Да Мотивираме Хората Да Променят Хранителните Си Навици.

Преведено от: Stela Pacheva

Издател: Tektime – www.traduzionelibri.it

Преди 80-те години в Италия темата за здравното консултиране беше малко известна. Самият термин консултиране беше използван само във връзка с по-сериозни интервенции за клинично консултиране в много специфични области.

В Съединените щати, Канада и Англия, както и в други европейски страни, обаче се разпространяваше идеята, че в здравния сектор са необходими така наречените ”умения за консултиране”. Така започна да се налага мисленето, че всеки здравен специалист е длъжен да има високо ниво на комуникация и междуличностни умения.

Този нов начин за възприемане на здравната помощ е получил не малко критики ( „Наистина ли е необходимо на тези изисквания да отговарят лекари, медицински сестри, биолози и т.н.?“, „Здравните работници имат много малко време, важното е да са компетентни в клиничен и технически аспект, и дори да са психолози“, “Ако пациента иска да бъде разбран, изслушан, да му се помогне да преодолее ситуацията ще отиде на психолог“ и т.н.). За да отговорим на тези възражения, преди всичко трябва да изясним какво се има предвид под „консултиране в здравната област“.

Според Световната здравна организация "Консултирането е процес, който, чрез диалог и взаимодействие, помага на хората да решават проблемите си и да вземат решения; то включва „клиент“ и „консултант“. Първият има нужда да му се помогне, вторият е безпристрастен експерт, който няма връзка с клиента, способен да изслуша, да даде подкрепа и насоки.».

Според Британската Асоциация за консултиране, обаче, консултирането се разбира като: « професионална и принципна употреба на взаимоотношението, което подпомага самопознанието, емоционалното приемане и развитие, както и пълноценното развитие на личностните ресурси. Главна цел на консултирането е да осигури възможност за по-удовлетворителен и ефективен живот. Консултативното взаимоотношение се определя в зависимост от съществуващите потребности и е свързано преди всичко с въпроси, касаещи личностното развитие, разрешаването на специфични проблеми, вземането на решение, справянето с житейски кризи, постигането на вътрешно осъзнаване и знание, работа с възникващите следствие на вътрешния конфликт чувства, както и подобряване на взаимоотношенията. Ролята на консултанта е да подпомага клиента, като уважава неговите ценности, лични ресурси и способност за самоопределяне».

Като цяло можем да обобщим, че консултирането е процес, който поставя във взаимотношение професионалиста (консултант) и другото лице (клиента), който изпитва нужда да бъде подкрепен при решаването на проблем или взимане на решение. Това е една взаимопомощ, която цели да улесни хората във взимането на решения, за да подобрят положението им. Следователно, трябва да се анализират заедно с хората и техния настоящ начин на живот, възможните промени, трудностите при постигането на промените и най-ефикасния начин, за да се преодолеят.

Задачата на „консултанта“ никога не трябва да бъде да предоставя готови решения на клиентите, а да им помогне да разгледат възможните избори. Консултанта не предоставя съвети, не посочва решения, и ни най-малко развива психотерапевтични пътеки: задачата му е да бъде до клиента, който търси помощ в търсенето на възможни пътища, чрез които да промени ситуации, които вече са станали трудни и носят дискомфорт. Целта на неговата намеса е да накара клиента да промени целите си към възможни за реализация.

За това той осъществява една професионална намеса, основаваща се на способността за комуникация и взаимовръзка, като приема молба от един човек, от двойка, семейство или група хора, за да ги подкрепи при решаването на проблем, в предприемането на промяна и намирането на прости и лесно осъществими решения.

Сред основните рискови фактори за затлъстяване и незаразните хронични заболявания (диабет, хипертония, дислипидемия, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и др.) със сигурност са лошите ни хранителни навици и погрешен начин на живот, като например заседналия начин на живот.

Ограничената ефективност на програмите за превенция и лечение на наднормено тегло и с акцент върху заседналия начин на живот, се дължи на факта, че трябва да се изправим пред проблема със затлъстяването с неговата многофакторнст, т.е. като се имат предвид фактори като поведение, отношения, мотивация, психосоциални и екологични фактори, които водят до затлъстяване, вече не се възприема просто като едно заболяване.