Насърчителните действия за изпълнение трябва да излизат извън рамките на основната информация, образованието, окуражаването и препоръките. Но лицето трябва да бъде в центъра на действията, с неговите потребности и желания, трябва съзнателно да избира своя начин на живот, трябва да бъде мотивиран към промяна, както в първоначалния си избор, така и в по-късните етапи от програмата.
Един подход, който включва намеса в мотивацията за промяна, изглежда е най-подходящия за постигане на променя в индивидуалния начин на живот и, за да се поддържа през времето поведение за запазване на здравето.
Думата консултиране произлиза от латинската consulo-ĕre, "успокоявам", "облекчавам", "идвам на помощ“, cum, "със", "заедно", solĕre, "вдигам", "повдигам", било то като действие, или като "помощ да се изправиш”, следователно може да се преведе като “Взаимотношение, в което лицето е подпомагано в своите трудности, без да трябва да се отказва от свободата на изборa и отговорността си.” Консултирането представлява подкрепа на отделни лица или групи, които се нуждаят от помощ за решаване на проблем или некомфортност.
Целта на консултирането е да доведе до откриването на възможности и лични ресурси, за да се улесни една самостоятелна и отговорна промяна.
Хранителното консултиране е един иновативен подход при храненето, който се е облагодетелстван от уменията за консултиране, за да научи хората на здравословно хранене. Създадено също и като алтернатива на предписваната диетотерапия, където основното ограничение произлиза от трудността за запазване във времето на резултатите получени от диетата.
Разликата между предписваната диетотерапия и хранителното консултиране е, че докато в предписваната диетотерапия лицето/ пациентът е длъжен да спазва експертните препоръки за хранене, на които дължи здравето си, докато при хранителното консултиране лицето / пациентът е ангажиран в активно учене на точните диетични правила.
Хранителното консултиране може да се разглежда като инструмент за първична превенция и хранително образование, който е насочен към хората, които, за да не развият патологии, а са изложени на риск (например хората със свръхтегло или тези, които имат голяма вероятност да затлъстеят), както при здрави доброволци, т.е. хора, които, въпреки че нямат особен проблем, те трябва да променят хранителните си навици към по-добро.
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.