A. C. Meyer - Падам Си По Нея

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

Не! Стария, но рециклиран. О, Боже, замаях се. Той е възхитителен.

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: RE: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

По дяволите! Защо си изпращаме имейли, вместо да се чуем? Ще ти се обадя.

Звънът на мобилния телефон ме стряска.

- Можеш ли да обясниш какво се случва? - изкрещя тя.

- Не знам какво да кажа. Бях на плажа, гледах морето. Той просто изскочи от нищото и проведохме най-странния разговор!

- Какво каза той?

- Той ... той каза, че навън името му е Каду! - аз изригвам объркана и Лаис се смее на глас.

- Е, слава богу, че е Каду, а не Едуарда, нали? Можеше да каже, че харесва това, което ние харесваме! - тя се пошегува и двете се засмяхме.

- Лаис, той има трапчинки! Трапчинки! Все още не мога да повярвам на тази невероятна ситуация.

- Колко е готин по скала от нула до десет?

- Единадесет! Дванадесет! Петнадесет! - отговарям развълнувано аз и се смеем още. Чувам шум, идващ от телефона ми. Още една аларма.

- Мамка му! Трябва да вървя. Почти дойде време за срещата. Трябва да подготвя стаята.

- Хубаво. Мари, по-добре запиши всеки детайл, за да не забравиш нещо. Искам да разбера всичко довечера!

- Добре.

Казвам чао, след което излизам от тоалетната.

Спирам до бюрото си, за да взема материала, от който се нуждая, след това отивам в конферентната зала, като пробвам някои дихателни упражнения, които научих в YouTube. Подреждам масата, поставям папките с материалите за срещите по местата им и бавно започвам да се успокоявам, като позволявам на Мариана Коста да заеме мястото на Мари. Тоест, докато Големият шеф не се появява с екипа. Усещам погледа му върху мен, докато всички се настаняват на столовете си. Когато се обръщам към него, той намига. Ако преди съм си падала по него, сега съм напълно полудяла.

След странния епизод в понеделник имах много малко контакти с Каду. Проведохме поредица от срещи и във вторник вечерта той отлетя за Сао Пауло, бързайки да реши проблем в друг клон. Реших, че понеделник бе аномалия в нашите професионални отношения и че трябва да го игнорирам. Не бях в състояние да осмисля случилото се и просто не бях готова да се справя с него, без значение какво може да означава, независимо дали всъщност означаваше нещо или не.

В петък вечер с Лаис танцуваме. Ходим в различни клубове всяка седмица, но целта ни остава същата - да разклатим задниците и да изпуснем малко пара. Днес отиваме в клуб в Лагоа. Един от колегите на Лаис каза, че там ще свири международна рок група.

Взимам бърз душ и търся нещо, което да облека. В петък вечер оставям елегантната и професионална Мариана зад гърба си, както и нейните костюми и рокли, и ставам Мари, радостното и игриво момиче.

Избирам избелели тесни дънки, черна блестяща тениска и обувки на токчета. Изсушавам косата си, като я оставям пусната на вълни, съвсем различна от начина, по който я нося в офиса. Докато се гримирам, включвам уредбата и се опитвам да пея, дори и фалшиво.

Много съм музикална. Обичам всички видове музика и да пея и танцувам. Ето защо петък вечер e такова събитие за мен. Петък вечер е единственото време, в което мога да освободя цялата енергия, която трупам в себе си през цялата седмица.

Нанасям грима си, като подчертавам очите си с очна линия и лек нюанс червило на устните си. Поглеждам се в огледалото и съм доволна от купонджийката Мари, която виждам. Затварям малкото портмоне, когато ми звъни мобилният телефон.

- Мариана, ти имаш майка, знаеше ли това? - казва майка ми, смеейки се.

- Здрасти, мамо. Знам! Как си?

- Добре съм! Ще излизаш ли с Лаис? Тя каза на майка си, че отива в Лагоа.

Нашите майки винаги клюкарстват и заговорничат, за да получат информация от нас.