A. C. Meyer - Падам Си По Нея

- О, Боже! Опитваш се да ме убиеш ли? - пита тя с ръка на гърдите си.

- Съжалявам, Мариана. Не исках да те уплаша... Не знам какво друго да кажа.

- Ама… какво правиш тук? - пита тя с любопитен поглед. Това не беше добра идея. Дори не знам какво правя тук. Аз съм двадесет и шестгодишен успешен и опитен мъж, който се държи като петнадесетгодишно момче.

- Бях на обяд. Тогава те видях - казвам аз, след това млъквам, за да не кажа нещо друго, за което нямам обяснение. Вятърът носи нейния парфюм към мен. Той е сладък, мек и много женствен. Затварям очи, унесен от нейния аромат.

Когато ги отварям, тя ме гледа с насмешливо изражение, сякаш съм луд или нещо подобно. Може би наистина съм.

- Всичко наред ли е? - пита тя, опитвайки се да се усмихне.

Кимам.

Мамка му! Сигурно си мисли, че съм идиот. Вдигам поглед и се съсредоточавам върху морето. Тогава чувам смях. Когато я погледна, виждам, че се кикоти и сякаш се опитва усилено да потисне неистовия, силен смях.

- Какво? - питам аз и виждам как бузите й поруменяват.

- Съжалявам! Просто никога преди не съм те виждала безмълвен. Някак си е сладко - казва тя, след което се смее още малко.

Сладко? Никой никога не ме е наричал сладък.

- Радвам се да видя, че някой се забавлява - казвам сериозно и тя изведнъж тя спира и ме поглежда сериозно.

- И сега? - питам с любопитство.

- Съжалявам! Не беше хубаво да ти се смея така, Карлос Едуардо - отвръща тя, като навежда поглед. Имам силно желание да протегна ръка и да поставя кичур коса зад ухото й.

- Каду - казвам, неспособен да се спра.

- Да? - тя вдига поглед изненадано.

- Тук аз съм просто Каду, Мариана.

Сега тя се усмихва открито.

- Мари - казва тя и аз се усмихвам, както и тя.

Вятърът развява тъмната й коса и вече не мога да устоя на желанието да я докосна. Протягам ръка и слагам един кичур зад ухото й, а тя затваря очи. Преживявам нещо върховно, сякаш влизам в друго измерение. Нямам представа какво ми се случва, но сякаш някакъв магнит ме дърпа към нея. Изведнъж силен шум плаши и двамата и отдръпвам ръката си.

- Какво беше това? - питам объркан. Тя вади мобилния си телефон от блузата си, където той е безопасно прибран между гърдите ѝ. О, Господи! Тя ме притеснява много.

- Алармата ми - казва тя и я изключва. Разсмива ме. На телефона й има множество програмирани аларми.

- Колко аларми имаш? - питам с любопитство. Тя се смее.

- Доста. Шефът ми има много срещи. Тя звучи развеселено и аз се усмихвам.

- Ще се връщаме ли? - пита тя, а аз кимам. - Да не си глътна езика?

Смея се. Тя е различна от всяка друга жена, която някога съм срещал.

- Не. Онемях заради едно коте - отговарям, неспособен да контролирам флирта в тона на гласа си. Мари се усмихва по прекрасен начин.

Връщаме се към сградата мълчаливо и когато почти сме стигнали, тя започва да се държи резервирано. Взима лентата за коса от китката си и връзва косата си, като веднага приема по-професионална стойка. Влизаме сами в асансьора и усещам оживеното й присъствие до мен. Усмихваме се един на друг, но мълчим. За първи път в живота си оставам без думи, но изобщо няма нужда да говоря.

Когато стигаме етажа, аз задържам вратата. Отиваме в офиса си все още мълчаливи. Умишлено оставям Мари да върви напред и наблюдавам плавното люлеене на бедрата ѝ. Никога не съм се забърквал с колеги. Това е моето правило, но в момента правилата изглеждат без значение. Всичко, за което мога да мисля, е нейната нежна усмивка и колко силно искам да целуна устните й и да разбера дали са толкова меки, колкото изглеждат. Влизаме в офиса и тя ми се усмихва.

- Благодаря за компанията.

- За мен е удоволствие, Мари. Наричам я с прякора , а тя се усмихва и отива до тоалетната. Поемам дълбоко въздух и отивам в офиса си. Сядам на черния кожен диван с чувството, че току-що ме е прегазил камион и дори не съм имал време да запиша регистрационния номер.

От: Мариана Коста

До: Лаис Менезес

Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

Задушавам се в тоалетната. Шефът ми беше отвлечен и заменен от някакъв странен очарователен мъж!

От: Лаис Менезес

До: Мариана Коста

Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА

О, БОЖЕ МОЙ! Какво се случи? Нов шеф?