A. C. Meyer - Падам Си По Нея

Усещам как помирисва косата ми. Диша дълбоко и ме придърпва към себе си. Тогава всичко около нас изчезва и оставаме само ние. Той ме държи с една ръка, а с другата гали врата, косата и лицето ми. Музиката продължава. Лаис и онзи тип са точно до нас, целуват се, сякаш нищо друго няма значение, а аз съм в клуб, танцувайки с готиния си шеф и не знам какво да правя. Това променя всичко, но въпреки че ме плаши, просто не мога да се сдържа. Докосването му е сладко, деликатно и топло. Той се опитва да ме опознае до най-малкия детайл, без да е прекалено настоятелен от първата среща.

Обръща ме с лице към него, като отново ме държи за кръста. Едва чувам музиката около нас. След това той отново пее в ухото ми. Това е песен за желанието и необяснимите чувства. Това, което преживяваме тук, не подлежи на обяснение. Не мога да дам такова, дори да исках.

Устните му оставят следи по ухото и врата ми. Докосването му е много нежно, но предизвиква едно от най-силните усещания, които някога съм изпитвала. Устните му оставят следа от нежни целувки, а брадата му ме драска.

Минават часове и дори не усещам времето. Когато осъзнавам колко е късно, това е само защото Лаис ме вика и ми казва, че е време да тръгваме.

- Скъпа, ще те заведа у дома - казва й мъжът, когото целува, но тя поклаща глава и се усмихва.

- Няма нужда. Наистина е далеч от мястото, където отиваш. Освен това вече изпратих съобщение на таксиметровия шофьор, който идва да ни вземе.

Те продължават да говорят и Каду ме обръща с лице към себе си.

- Остани с мен, Мари. - казва той. По дяволите, изкара ми акъла.

- Да остана с теб? Аз ... Аз обикновено не... - опитвам се да обясня, че не съм толкова лесна колкото жените, с които обикновено излиза, но той ме прекъсва.

- Не, хубавице. Няма да правим друго освен това, което вече правим. Просто искам да те държа в обятията си още малко. Не съм готов да те пусна.

Гласът му е още по-тих и той ме гледа в очите, сякаш се тревожи какво ще кажа.

- Но тогава...как ще се прибера... - казвам аз и той отново ме прекъсва.

- Ще те закарам.

- Живея доста далеч, Каду - обяснявам аз, но той поклаща глава.

- Не и с кола. Още по-малко, ако си на мотоциклет. Моля те. - помоли той, а аз не мога да откажа.

- Лаис, ти върви - казвам на приятелката си.

- О, БОЖЕ МОЙ! Какво? Сигурна ли си, скъпа? - пита тя, изненадана от неочакваното ми поведение.

- Не...но не мога да откажа... Дори не знам защо - казвам и тя се усмихва. - Просто искам да остана с него още малко. Тя ме гледа изненадано, след това кима и ме прегръща.

- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - казва тя и след това му казва:

- Ако не знаех, че те познава, никога не бих я оставила, но тъй като се познавате от известно време...

- Не се притеснявай. Ще се обадя. Сбогуваме се и тя тръгва към таксито с момчето, чието име е Родриго, както разбирам по-късно. Обръщам се към Каду, който се усмихва и показва трапчинките си.

- И сега? Барът ще затвори - казвам аз, опитвайки се да разбера къде иска да ме заведе в три сутринта.

- Гладна ли си? - пита той и аз се усмихвам в знак на потвърждение. Той ми се усмихва, притиска ме здраво и ми казва в ухото:

- Хайде. Нека вземем нещо за ядене. Като хваща ръката ми, той ме дърпа към изхода. Чувствам се лека до него, сякаш мога да летя.

Това определено е най-удивителният момент, който някога съм преживяла с някого през целия си живот. Каду ме кара да изпитвам всички тези емоции и имам чувството, че бих отишла навсякъде с него, стига да поиска.

Аз съм опитен мъж, излизал съм с актриси, модели, успешни бизнес дами. Но през цялото това време никоя от тях не ме е карала да се чувствам както Мари. Може да се повтарям, но тя е специална. Тя е сладка и забавна и никога не съм бил с някой, който се държи с мен като нея, сякаш съм обикновен човек.

Не че съм знаменитост или нещо такова. Но повечето хора са много внимателни около мен, защото съм главен редактор на едно от най-продаваните списания в страната. Но не и тя. Мари се държи с мен така, както с всеки друг.

Напускаме „Барзиньо”, хванати за ръце. Сега е малко хладно, тъй като е посред нощ и усещам как тя трепери до мен. Придърпвам я и я топля с тялото си. Вървим пеша до паркинга, като се държим за ръце и аз се проклинам, че реших да дойда с мотоциклет. Слава богу, че не отиваме далеч.

Спираме до мотора ми и тя го поглежда уплашено. Очаквах комплимент, но тя ме изненадва за пореден път.