Amy Blankenship - Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)

Ник кимна и започна да се оглежда за килера на църквата. Обикновено колкото по-ужасни са чудовищата... Толкова по-дълбоко под земята се крият. Той не си направи труда да се скрие, защото врагът можеше да вижда в тъмното, както и той.

Като намери вратата с надпис „килер“, Ник я отвори и бързо слезе по стълбите. Той сбърчи нос от влажната и застояла миризма и кихна. Винаги бе мразил килерите.

Стивън правеше същото горе - отваряше врати и надничаше през тях. Като видя светлината, която се прокрадваше под вратата на офиса, той почука. Можеше да усети миризмата и знаеше, че свещеникът е сам.

- Ти ли си, Джуъл? - каза старият глас.

Стивън бързо отстъпи назад, когато вратата се отвори... Като се оказа с лице срещу свещеника. Милото старческо изражение с меки черти на лицето бързо се промени, той отвори уста и ококори очи. Стивън сложи ръката си, защото знаеше какво ще последва. Не остана изненадан, когато свещеникът се опита да затръшне вратата под носа му.

Като натисна вратата, Стивън влезе в стаята. Вратата се затвори, когато старият мъж се облегна на нея. Той се завъртя, грабна оръжието до него и го захвърли в стаята, като се ядоса.

- Казах ти още миналия път, че не съм вампир.

- Събудих се в килера. - напомни му свещеникът, като се подпря на бюрото си. Стивън въздъхна, когато видя старият мъж да тършува по бюрото, опитвайки се да намери друго оръжие. Той се намръщи, когато видя ръцете му да хващат един тежък телбод.

- Не искам да те наранявам - каза му Стивън. - Но ако не пуснеш този телбод, отново ще се събудиш в килера.

Той кимна с благодарност, когато мъжът бавно го пусна и се изправи. Изглеждаше малък в сравнение с него.

- Имам чувството, че не си дошъл да се изповядаш.

Все още усещаше страха в гласа на стария мъж.

- Отче, знам, че съм съгрешил. - усмихна се Стивън, но тъй като не видя реакция на шегата, той взе един стол и го завъртя. Забеляза, че мъжът потрепна от бързото движение. Той седна на стола, като сложи ръце върху облегалката. - Не се ли брои, че аз съм една от причините да си все още жив? Ако не те бях измъкнал, можеше вече да не си от страната на ангелите.

- Как... - свещеникът изведнъж изглеждаше състарен. Мина зад бюрото си и седна. - Когато дойдох в съзнание, слязох долу и видях непознати да разчистват. Бъркотията... Скрих се. Те бяха бързи и мълчаливи. Ти ли направи всичко това?

- Би ли повярвал, ако ти кажа, че имахме ангел на наша страна?

Когато мъжът вдигна глава и го погледна втренчено, Стивън продължи:

- С приятеля ми сме тук, за да се уверим, че църквата все още е чиста.

- Мислиш, че има и още? - потърка лицето си свещеникът.

- Знам, че има още. Въпросът е дали са тук.

Стивън стана. Бе оставил Ник сам за твърде дълго. Приятелят му беше известен с безстрашието си, което го притесни.

- Не искаме онази нощ да се повтори.

Свещеникът го погледна отблизо, сякаш за да се увери, че не лъже. Накрая старият мъж въздъхна и кимна.

- Добре. По някаква причина ти вярвам. Понякога пътищата господни са неведоми. Направи каквото трябва.

- Дано този път не намерим... демони и можеш да останеш в съзнание, ако обещаеш да стоиш тук.

Той си спомни казаното от свещеника, когато отвори вратата.

- Чакаш ли някого?

- Да, тя трябваше да дойде онази нощ, но... - той посочи към килера. - Обади се преди час, за да каже, че идва.

Стивън усети как пулсът му се ускорява.

- Имаше едно момиче онази нощ и трябва да разговарям с нея... Руса коса, красива. Познаваш ли я?

- Джуъл ли? - попита свещеникът. - Да, аз съм този, който трябва да я омъжи.

- Какво? - каза Стивън на висок глас. - Откога старите свещеници женят млади момичета?

- Ти си умен. - поклати глава свещеникът и каза решително. - Няма да се жени за мен... А и не те засяга. Остави това дете намира. Тя си има достатъчно проблеми с чудовищата, които вече познава. Не я въвличай във война на демони.

Стивън се намръщи. Не му хареса как звучеше казаното. Би се обзаложил на пари, че свещеникът искаше да каже мафиоти, а не чудовища. Не го интересуваха нито едните, нито другите, тъй като трябваше да се справи с друга мафия. Те обичаха да идват в „Нощна светлина“, защото това бе един от изисканите нощни клубове в града. Чувстваш се по-добре, когато знаеш, че по-ниската класа хора не може да си позволи да влезе.

Той ги преследваше от години и когато възникнеше проблем, винаги се случваше нещо и те успяваха да изчезнат. Ирландска мафия, италианска мафия, руска мафия, членове на ИРА, бивши членове на КГБ, Якудза и дори някои предполагаеми членове на илюминатите... На Стивън не му пукаше. За него всички бяха еднакви. Но понякога не беше зле да имаш някои от тях на своя страна.