Amy Blankenship - Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)

Тревър се намръщи при стреснатия вид на Кат.

- Той не е ли вампир?

- Не, това е мъж, който ни помага да проследим истинските чудовища. - каза уверено Кат и добави наум, че той е единственият, който не направи драма от излизането й тази вечер. - Изглежда обаче, че закъсняваме. Готов ли си да тръгваме?

*****

Кейн обикаляше по покрива, като пушеше и от време на време се протягаше. Започна да се изнервя, докато чакаше Майкъл да се появи.

- Ягуари и пуми - оплакваше се той. - Те са по-лоши от домашните котки. Всеки иска да доминира над останалите. По-добре да се съюза с койоти, отколкото да се забърквам в това.

Майкъл се качи на ръба на покрива, точно зад Кейн, като прекъсна развълнувания му брътвеж. Той се намръщи, когато Кейн незабавно млъкна и погледна настрани, когато забеляза присъствието му.

- По дяволите, Кейн! Ще говорим ли за това, което те притеснява, или не? - попита Майкъл, като се приближи.

- Или не - отговори Кейн.

- Добре.

Майкъл изчака, защото знаеше, че Кейн мрази мълчанието повече от споровете. Радваше се, когато бе прав.

Кейн отиде до ръба на сградата, като отново се отдалечи. Беше забравил как Майкъл се промъква тайно... Не беше се случвало отдавна.

- Рейвън изглежда разочарован, че армията му не беше в склада... Някой от най-свирепите липсват. Предполагам, че вампирите, които пропуснаха малкото парти, вероятно се нуждаят от място, където да прекарат деня. Ще проверя това.

Майкъл не каза нищо, когато Кейн слезе от покрива и се приземи на тротоара долу. Точно когато застана на ръба и се канеше да слезе, нещо на покрива отсреща привлече вниманието му.

Като насочи поглед натам, Майкъл улови сянка, която изчезна. Нещо в тази сянка му изглеждаше познато, но не можеше да се сети какво.

Някой преследваше Кейн или той беше мишената? Като се опита да потисне това чувство засега, той погледна надолу и се усмихна, докато падаше. Въпреки че вече не виждаше Кейн и знаеше пътя до склада, той реши да последва собствената си кръв, която сега течеше във вените на Кейн. Когато стигна до склада, той чу виковете на вампирите, които Кейн бе повалил.

Той се спря на входа и използва свръхестественото си зрение, за да види в тъмнината на огромната стая. Върху Кейн вече имаше два вампира и още няколко смятаха, че беше добра стратегия да имат няколко човека в отбор. Като влезе, той затвори вратата след себе си и пристъпи напред, когато чу ехо от гласа на Кейн.

- Аз ще се справя с това. Не им позволявай да стигнат до теб. - каза Кейн задъхано, като изви врата на вампира, който се опитваше да му изтръгне гърлото. Той се дръпна, когато зъбите се забиха във врата му. Това го накара да повали единия вампир.

Майкъл погледна учудено, но се опря на вратата.

- Добре, щом си сигурен.

Той сложи ръце на гърдите си и се облегна на метала.

- Скучно ми е... - каза той след малко и погледна към бездушните вампири, които все още не бяха влезли в битка. - Не мисля, че някой от вас ще ми окаже тази чест?

Когато Кейн успя да обезглави първия вампир, друг се насочи към Майкъл, но Кейн го хвана за коженото яке.

- Не мисля, че ще стане. - изръмжа той, като го въвлече в боя.

- Майка ти не те ли е учила да споделяш? - Майкъл се усмихна, докато наблюдаваше как Кейн го унищожава. Имаше чувството, че Кейн се нуждае да изпитва болка, за да се почувства жив. Той не се съмняваше, че Кейн щеше да е последният вампир, останал на крака. Може би този изблик на гняв щеше да помогне на приятеля му да разкрие душата си... Най-добрата терапия.

- Майка ми беше крадец. - отговори Кейн, като скочи и срита в гърдите един вампир, който тичаше срещу него. Вампирът полетя и Кейн скочи върху него. Като скочи, той се изправи на крака за секунди.

- Не вярваше в споделянето.

- И двамата знаем, че майка ти не беше крадец. - смъмри го Майкъл. - Тя беше добре възпитана дама.

Кейн получи удар по лицето и политна назад. Майкъл проследи как Кейн прелетя до него и падна в същата купчина боклук, в която Крис го бе запратил. Той въздъхна, когато забеляза, че Кейн беше целия в кръв. Кейн отново се втурна в боя, като разкъса негодниците.

- Имаш ли нужда от помощ вече? - попита Майкъл на фона на звука от счупени кости и кървави локви, които ставаха все повече. Той се засмя, когато Кейн започна да шепти едно от заклинанията на Син, но бе ударен по устата, преди да го довърши.

- Не - изрева Кейн, като изплю кръв в лицето на този, който го удари толкова силно, че му се зави свят. Като грабна дървото от един счупен стол, той го навря в устата на вампира с такава сила, че излезе от задната част на врата му.