Amy Blankenship - Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)

Майкъл направи гримаса, но не се намеси. Наблюдаваше отблизо, като преброи, че три вампира бяха повалени и оставаха още четири. Кейн беше безстрашен - още повече сега, отколкото преди да бъде заровен жив. Това напомни на Майкъл за въпроса, който още не бе задал: как Кейн успя да отмени обвързващото заклинание без кръвта на любимата?

След по-малко от двадесет минути Кейн падна на колене. Той погледна през замъгления си поглед към звука от пляскане, който се приближаваше. Избърса кръвта от устата си и се опита да се изправи. Не успя и се засмя, защото подът се пързаляше от кръв.

- И победителят получава 100 лейкопласта и почивка в дома на Майкъл.

Той се наведе и хвана Кейн, за да му помогне да стане. И двамата се олюляха, преди да го задържи.

- Имаш дом? - попита Кейн, като се надяваше, че ако продължи да говори няма да припадне, преди да стигнат дотам. Знаеше къде живее Майкъл, но не искаше да си признава. Това само щеше да накара Майкъл да му се ядоса, защото не го бе посещавал. Не се гордееше от тази си постъпка, но бе имал нужда да пази дистанция.

- Да, вече съм пораснал. Освен това ковчезите не са на мода.

Той потръпна вътрешно, като осъзна, че шегата може да не се хареса на Кейн.

- Мястото е огромно. Било е музей на изкуствата във Викториански стил, докато не построиха по-модерен в Бевърли Хилс. Може би, ако се преместиш при мен мястото ще започне да ти изглежда като дом.

- Искам кученце - каза Кейн изневиделица, като се опитваше да прави крачки, за да не падне.

- Какво искаш? - попита Майкъл.

- Ако ще живеем заедно, тогава искам куче.

- Майкъл се усмихна на стария си приятел. Явно любовта на Кейн към кучетата не бе намаляла през годините.

- Какво става с Мика? - Ник попита Стивън, когато спряха в паркинга до църквата и паркираха между два от автобусите.

- Мика и Куин започнаха обичайния си спор кой определя правилата и Мика си тръгна, за да се успокои малко. - каза Стивън, като излезе от колата. Все още намираше за забавен факта, че всички ягуари караха.. Познахте... ягуари.

- По дяволите, те се учеха взаимно как да се бият. Не е кой знае какво, ако се сбият.

- А защо не се връща тогава? - попита Ник.

- Това е въпросът, нали? - въздъхна Стивън. - Куин мисли, че Мика е избягал, но аз знам по-добре от него.

- Какво те прави толкова сигурен? - попита Ник с любопитство.

- Защото Алисия се прибра само няколко седмици, преди той да изчезне. Мика броеше дните, когато ще може да я доведе вкъщи. Дори когато Натаниел беше жив, Мика й беше повече баща. Никога не би си тръгнал, когато тя си е вкъщи. Той сви рамене и добави:

- Или ако бе решил да изостави семейството, тогава поне щеше да я вземе със себе си.

Ник кимна, като се чудеше дали вампирите имат пръст в изчезването на Мика. Това не звучеше добре, така че за доброто на Мика Ник се надяваше, че Мика просто е избухнал и още не се е успокоил. Щеше да разпита Алисия утре.

Стивън погледна огромната църква с множеството й сложни статуи и дърворезба. Изглеждаше като внесена от Рим, което говореше за грешните пари, които имаха хората в нея. Най-богатите бяха най-грешни, затова парадираха толкова с религията си.

Истината е, че това бе мястото, където кметът на града идваше, за да се здрависа и обмени пари с мафията всяка неделя след литургия. Така, че въпросът, който си задаваше, беше... Защо момичето бе тук само посред нощ?

В църквата бе тъмно с изключение на няколко осветени прозореца на втория етаж. Доколкото си спомняше там бяха офисите. Чудеше се дали свещеникът, който остави на безопасно място в килера, живее тук. Никога не се бе замислял за това досега. Католиците бяха набожни, признаваше им го.

Вече осведоми Ник за случилото се онази нощ... Или поне по-голяма част от него. Не искаше да си спомня инцидента с дрехите на момчето от хора. Поклати глава и дръпна входната вата, като очакваше да е заключена, но тя се отвори.

- Не много умно. - намръщи се Ник, като извади ножа с дръжка от кост от ръкава си и пристъпи вътре. - Нали не мислиш, че след случилото се онази нощ, ще започнат да си затварят вратите.

- Може би както се казва... Винаги е отворено. - Стивън сви рамене, но влезе предпазливо. - А може би старият свещеник очаква гости.

- Отново казвам, това не е много умно. - отсече Стивън, като знаеше, че те не са единствените паранормални същества в сградата. - Надушвам хора горе, но има и нещо друго, което едва ли е дошло да се изповяда.

Ще отида да се уверя, че свещеникът е в безопасност. Ако намериш вампири, действай разумно и ги остави, докато не извикаме подкрепа. Стивън тръгна нагоре, като остави Ник сам да вземе решение.