Javier Salazar Calle - Ндура. Дете На Дъждовната Гора

Здесь есть возможность читать онлайн «Javier Salazar Calle - Ндура. Дете На Дъждовната Гора» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: unrecognised, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ндура. Дете На Дъждовната Гора: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ндура. Дете На Дъждовната Гора»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Най-добър юношески роман за 2014 г. в Испания! Един човек без особени познания се озовава сам по средата на дъждовната гора, след като неговият самолет се разбива, и трябва да се учи бързо, за да може да превъзмогне всички препятствия, пред които се изправя. История, която те учи какво можеш да постигнеш, когато си притиснат до предел.
Най-добър юношески роман за 2014 г. в Испания и преведен на над 10 езика! Когато един обикновен човек, който и да било от нас, изведнъж се окаже в ситуация на живот или смърт насред дъждовната гора, ЩЕ ЗНАЕ КАК ДА ОЦЕЛЕЕ? Това е простата дилема, пред която е изправен главният герой на нашата история, който, връщайки се от една спокойна ваканция в Намибия (типичното сафари със снимки), се озовава в неочаквана ситуация на екстремно оцеляване в дъждовната гора на Итури, в Република Конго в Африка, когато самолетът, в който пътува, е свален от бунтовници. Място, където Природата не е единственият враг и където оцеляването не е единственият проблем. Приключение с аромата на класическите приключения от едно време, които правят от тази книга перфектното ястие, за да избягаш от реалността и ти самият да почувстваш мъката и отчаянието на главния герой в лицето на предизвикателството, пред което е изправен. В тази книга се смесват по естествен начин емоцията и напрежението от самото предизвикателство да оцелееш психологическата деградация на главния герой през цялата история и дълбокото изследване на околната среда, нейните животни, растения и хора, което авторът е направил. Показва ни също, че нашата представа за това, къде е нашият лимит,  обикновено е грешна. Понякога е за добро, а друг път — за зло. Едно без съмнение препоръчително четиво.
Translator: Tsveta Velikova

Ндура. Дете На Дъждовната Гора — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ндура. Дете На Дъждовната Гора», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Nitoka ! – крещяха те отново и отново. – Enyi! Nitoka! Maarusi! 1

Скоро от самолета започнаха да излизат някои озадачени и смутени пътници. Партизаните ги бутаха безцеремонно на земята и ги претърсваха старателно. Пристигаха още бунтовници. Един от пътниците, мъж, който седеше пред нас, се изнерви и стана, опитвайки се да избяга. Партизаните изстреляха няколко патрона по него с автоматите си, което предизвика смъртта му почти мигновено. В този момент на смут Хуан излезе от самолета и хукна в посока, обратна на мястото, към което всички бяха насочили вниманието си.

Basi!2, Basi! – изкрещяха няколко бунтовници, когато го забелязаха.

Nifyetua!3 – извика един, който изглежда беше водачът, когато Хуан беше на път да достигне края на поляната.

Тогава двама от тях, без да се бавят, го разстреляха с автомат в гърба. Някои от куршумите преминаха близо до мен, свистейки. Наведох глава и зажумях силно, вярвайки наивно, че това може да ме спаси от снарядите. Той падна на колене едва на пет метра от мястото, откъдето наблюдавах, и преди да се срине напълно, успя да ме види приклекнал и ми посвети последната си усмивка.

Nitoka, maarusi! – продължаваха да викат по посока на самолета.

Не трябваше да полагам много усилия, за да не крещя, тъй като бях напълно безмълвен и парализиран. Не знам колко дълго съм бил в това състояние, но когато успях да се окопитя, разбрах със сигурност, че имам само един изход: да бягам, за да се спася. Взех двете раници и се отдалечих, навлизайки в буйната растителност на дъждовната гора възможно най-безшумно, което беше трудно, тъй като залитах и бях неспособен да контролирам изцяло болезненото си тяло. Не знаех накъде да поема, но ми беше ясно, че колкото повече дистанция оставя между тези диваци и себе си, толкова повече възможности да оцелея щях да имам.

Вървях в продължение на почти два часа, подтикван от ужаса, от страха от смъртта, докато краката ми не можеха повече и паднах на земята в безсъзнание. Имах чувството, че раниците бяха пълни с камъни. Лявото коляно ме болеше силно. Откакто се контузих, играейки футбол, не се беше излекувало напълно и все още ми създаваше проблеми от време на време, когато го претоварех. Отворих раницата си и извадих безалкохолно. Все още беше леко студено. Изпих го на един дъх. Потях се обилно, по брадичката ми се стичаха капки пот, сякаш току-що беше валяло или току-що бях излязъл от басейна. Задъхвах се и отварях уста, опитвайки се да поема въздух с дълбоки вдишвания. Задавих се от прекалено бързото преглъщане, започнах да кашлям силно и си помислих, че се давя. Когато успях да се успокоя малко, все още задъхан, си дадох сметка, че има по-малко светлина, свечеряваше се. Алекс загина при катастрофата, Хуан беше разстрелян; загубих двамата си най-добри приятели в един миг поради глупостта на гражданска война, която не разбирах и за която не ми пукаше. Защо не се убиват помежду си? Защо нас? Защо моите приятели, защо Алекс, защо Хуан? Копелета! Ако зависеше от мен, нека да пукнат всички заедно. Заради тях сега бях сам, на това скапано, влажно, потискащо, задушаващо място, без приятелите си. Защо аз, защо те? Смъртта на Хуан, разстрелян от тези диваци, минаваше през главата ми отново и отново, сякаш беше филм. Светлината в очите му избледняваше при последния поглед, който ми посвети... Опитах се да не мисля за това, да го скрия в някоя тайна гънка на ума си, но нямаше начин. Преди няколко часа бяхме заедно, смеехме се, докато си спомняхме смешните случки от пътуването, а сега...

Плаках дълго време, не знам колко, но ми се отрази много добре. Когато успях да спра, се почувствах много по-добре, или поне по-спокоен. Вече се виждаше, че се здрачава — тъмната дъждовна гора навлизаше в света на мрака. Трябваше да намеря място, където да мога да спя. Беше ме страх да спя на земята, особено в случай, че бунтовниците ме откриеха, но и сънят върху дърво не ми даваше спокойствие заради змиите, онези врякащи маймуни или някой друг див и гладен звяр. Трябваше да взема решение: змии или въоръжени и разярени мъже? Змиите ми се струваха по-добър вариант, поне все още не ми бяха сторили нищо. Потърсих дърво, което да изглежда лесно за катерене, трудно за змиите и да има място, където да се настаня да спя.

В този момент осъзнах невероятния брой видове дървета и растения, които имаше. От най-малките растения, почти миниатюрни, до дървета, високи повече от петдесет метра, чийто ствол стърчеше над останалите, без да му се вижда края, цяла смесица от различни видове флора, осеяна навсякъде; включително много високи палми с изтъркани нарисувани листа и дълги няколко метра с компактни и плътни съцветия 4. Имаше горен слой от дървета от около тридесет метра, като някои изпъкваха силно над останалите, след това втори слой с височина около десет или двадесет метра с издължена форма като кипарисите по нашите гробища и трети слой с височина от пет до осем метра, където достигаше много по-малко светлина. Имаше и храсти, млади екземпляри от различни видове дървета, макар и малко, и слой от мъх, който покриваше почти всичко в някои части, както и множество лиани, изкачващи се по всички стволове, висящи от всички клони. Цветя и плодове от всички страни, особено в най-високите слоеве, недостижими за мен. Чуваха се също всякакви животни. Не беше лесно да ги видя, но чувах безброй видове чуруликания на птици, викове на маймуни, клатещи се над мен клони, когато някои от тях преминаваха, насекоми жужаха около цветята и навсякъде, дори някакво сухоземно животно, чиито стъпки чу като далечен шум. Пеперудите и останалите насекоми пърхаха навсякъде. Ако не беше ситуацията, в която се намирах, щях да се радвам на едно толкова красиво място, но в този момент всичко беше потенциална пречка за оцеляването ми. И всичко ме плашеше.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ндура. Дете На Дъждовната Гора»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ндура. Дете На Дъждовната Гора» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Javier Salazar Calle - Sumalee. Storie Di Trakaul
Javier Salazar Calle
Javier Salazar Calle - Ndura. Figlio Della Giungla
Javier Salazar Calle
Javier Salazar Calle - Ndura. Ormanın Oğlu
Javier Salazar Calle
Javier Salazar Calle - Aventurile Lui Alex Și Alvaro
Javier Salazar Calle
Javier Salazar Calle - Ndura. Sohn Des Urwalds
Javier Salazar Calle
Javier Salazar Calle - As Aventuras De Alex E Álvaro
Javier Salazar Calle
Javier Salazar Calle - Ndura. Fils De La Forêt
Javier Salazar Calle
Javier Salazar Calle - Ndura. Filho Da Selva
Javier Salazar Calle
Отзывы о книге «Ндура. Дете На Дъждовната Гора»

Обсуждение, отзывы о книге «Ндура. Дете На Дъждовната Гора» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x