Карл Май - Край развалините на Вавилон

Един пример за това бе благоговението, което самото й споменаване предизвика сега у кол агаси.

Ханджията беше достатъчно умен да остане спокоен във вързаното си положение. Бедуинът обаче се разсипваше от ругатни за това незаслужено и недостойно отнасяне с един «свободен мъж». Офицерът сигурно щеше да го накара да млъкне, ала Халеф го изпревари. На него му беше невъзможно да слуша такива приказки и измъквайки камшика от пояса, той пристъпи към ругаещия и заплаши:

— Как се нарече? Свободен мъж? Не виждаш ли, че си вързан? Един вързан свободен ли е? Къде ти е умът? Ти вероятно никога не си имал такъв, защото ако в главата ти се намираше и следа от него, то сега щеше да се пазиш да отваряш вратите на неумитата си уста. Вие се представихте пред нас за солаиб, а сега се оказва, че принадлежите към гхазаи. Защо ни измамихте? Един честен бен араб никога няма да се отрече от своето племе. Аз бих предпочел по-скоро да умра, отколкото да отрека, че принадлежа към хаддедихните. А сега устата, дето ни излъга, тъкми даже да се превърне в голяма зурла и да ни излапа! Захлопни я и я дръж затворена, инак така ще те бележа с курбача напреки през устата, че докато си жив, всеки ще разпознава в теб непрокопсаника, който си в моите очи!

Бедуинът замълча. Заплахата на хаджията го беше сплашила.

След като толкова застрашително изглеждащите за нас в началото обстоятелства бяха изяснени засега по задоволителен начин, бе важен въпросът за връщането ни в града. Аз го поставих пред кол агаси и той отвърна:

— Ако желаеш, ефенди, ще тръгнем веднага. Не е нужно да чакаме, докато стане ден, защото ние познаваме пътя.

— За мен ще е по-добре да изчакаме — заради контрабандистите.

— Те не ме интересуват. Ти вече чу от мен, че за един стар войник е оскърбление при службата си да се превръща в митничерска хрътка.

— Чух го и не очаквам от теб да хукнеш подир тези хора заради заобиколеното мито. По-скоро ще ми окажеш една услуга.

— Как тъй?

— Ние трябва да видим техните следи, което сега през нощта естествено е невъзможно.

— Защо следите ви?

— За да може да се установи нашата невинност.

— Аллах! Ти говориш със загадки! Какво общо имат стъпките на тези хора с вашата невинност?

— Касае се да се изясни, че не принадлежим към тях. Ние ще потърсим нашите следи и после техните. Когато ти, който притежаваш необходимата проницателност, сравниш двете, ще се убедиш, че ние и те нямаме никаква работа помежду си и в махкеми ще можеш да бъдеш наш свидетел, за което ще ти отдам голяма благодарност.

Откровено да си призная, целта ми беше повече да узная дали следите водят до предполаганото от мен място, отколкото неговото свидетелство. Старият поклати замислено глава и се осведоми:

— Ще споменеш ли в доклада си до сераскера за моята проницателност?

— Определено.

— Тогава ще останем и ще чакаме, додето се развидели. Но можете ли да оставите конете си толкова дълго без надзор?

— Да. Те са раджи пак [179] раджи пак — чиста кръв — б. а. и биха предпочели да умрат от глад и жажда, отколкото да напуснат своето място. А трябва да останем тук и заради дирите. Ако вие яздите в тъмнината наоколо, на заранта те вече няма да се различават.

— Това със следите е ново за мен. Аз винаги съм си мислел, че дирята си е диря.

— Заблуждавал си се. Четенето на следите е много важно, но и също не лесно. То е направо наука, на която човек трябва основно да се посвети.

— Занимават ли се хората в твоето отечество Алмания с тази наука?

— Не. Аз съм я изучавал другаде.

— Сигурно ще те зарадва, че аз познавам Алмания много точно. Тя лежи между Тарабулус [180] Тарабулус — Триполи — б. а. и Устрали. В средата й се намира голямото езеро Фелеменк [181] Фелеменк : Нидерландия — б. а. , а по границите й текат реките Исвичера [182] Исвичера — Швейцария — б. а. , Лондра [183] Лондра — Лондон — б. а. , Буджан [184] Буджан — Влахия — б. а. . На север се издига планината Дженеве [185] Дженеве — Генуа — б. а. , а на юг — планината Данимарка [186] Данимарка — Дания — б. а. . Нали виждаш, ефенди, колко точно познавам твоето отечество?

— Да, много точно — потвърдих аз възможно най-сериозно.

Извънредно горд от тези географски познания, той хвърли един величествен поглед в кръга наоколо и продължи:

— Тези придобивки ги имам, понеже в извънслужебното си време много обичам да се занимавам с джографията [187] джография — география — б. а. . Жителите на Алмания са номади. Те живеят в зелени или сини шатри, придвижват се ту насам, ту натам и развъждат камили, които имат една, често и две гърбици. Техните фурми не са, наистина, така вкусни като тези при нас, ама затова пък козите им се развиват по-добре от тукашните. Техните шейхове плащат на султана в Стамбул [188] Стамбул (араб.) — Константинопол, чието официално днешно турско наименование е Истанбул — б. нем. изд. годишен налог, състоящ се в килими и харемски чехли, за което имат разрешение, за да добиват необходимата житейска мъдрост, да посещават нашите макатиб [189] макатиб — основни училища — б. а. и медарис [190] медарис — университети — б. а. . Те са верни привърженици на Пророка. Можеш да ги срещнеш при всеки поклоннически керван, а Мека и Медина са за тях най-свещените градове на света. Ти ще ми засвидетелстваш, ефенди, че моето описание съдържа олицетворението на истината.