Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Това, което други хора наричат страх, ние не сме го опознали. Ние дойдохме насам, понеже искахме да навестим Бирс Нимруд, дори не ни е минавало през ум да разсъждаваме дали това може да е опасно за нас, или не. Казвам ти, не е шега работа да си имаш за враг прославения шейх на хаддедихните или непобедимия Кара Бен Немзи ефенди. И ако в този миг дойдат петдесет шиити и се нахвърлят върху нас, то ние няма да се уплашим, а преспокойно ще се заемем с тях.

— Аллах да го предварди! Аз съм храбър воин и офицер, ама тези хора, дето почитат Али и неговите синове повече от самия Пророк, не са честни бойци. Аз пристъпвам открито срещу врага, ала те обичат коварството и лукавството. Ако ни е предопределено да умра в битка, то поне нека не е от куршум, изстрелян отзаде ми от страхлива ръка. Но я кажи, наистина ли сте дошли насам само с намерението да видите Бирс Нимруд?

— Да.

— Няма да настоявам да ми съобщите повече, отколкото желаете. Невъзможно ми е обаче да повярвам, че човек може да предприеме една толкова далечна и опасна езда само и само за да разгледа един голям, пуст куп от развалини и тухли. Аз моля за разрешение да дам своите разпореждания за през нощта, защото, след като възнамеряваме едвам през деня да яздим към Хиле, нека сега опитаме да поспим!

Кол агаси принадлежеше към големия брой на онези, за които е непонятно, когато други вършат или предприемат нещо, без намерение за някаква очевидна външна облага. Вероятно въпреки всичко, което бяхме казали, все още си бе на мнението, че се намираме в някаква връзка с контрабандистите. Той определи постовете, които трябваше да надзирават и пленниците, и се уви в шинела си. Неговият пример бе тутакси последван от подчинените му. Халеф също се изпъна в цял ръст и ме попита тихо:

— Може би си мислиш, сихди, че е препоръчително да бдим на смени?

— Не — отвърнах. — Кол агаси има честно отношение. Ние и без завивките си ще спим добре, защото днес не е хладно. Лека нощ!

— Лека нощ казвам и аз, макар да знам, че няма да намеря покой. Вонята на труповете е заседнала все още така дълбоко в носа ми, че днес и смъртта би побягнала от мен, та камо ли сънят. Дано твоят бъде толкоз по-крепък!

Неговото желание действително се изпълни. Аз спах много добре и дълго чак докато хаджията ме събуди. Той ме увери, че не бил мигнал, защото «възбунтуването на неговия нос го мъчило до този миг». Войниците хапнаха на закуска и възседнаха после конете, за да ги отведем до мястото, където стояха нашите врани жребци. Те ни поздравиха с радостно цвилене. Бяха жадували за нас, но без да направят опит да се отскубнат. Когато ги прекарахме надолу по купището отломъци и кол агаси ги съгледа, възкликна възторжено:

— Да

, това е наистина раджи пак! Подобни не притежава дори пашата в Багдад и аз много добре разбирам защо и други се лакомят за тях. Такива коне за хайдуците са изкушение, на което не може да се устои. Какви ли богати мъже трябва да сте! Внимавайте да не ви ги отвлекат някой път тайно!

Сега се касаеше да се занимаем със следите. Аз исках, както вече казах, да видя накъде контрабандистите са отнесли снощи шафрана. Те бяха останали на това място почти цялата нощи малко преди разсъмване се бяха върнали при канала, защото съгледах келлеките им по водата — гребяха на север, откъдето бяха дошли. Видях това, без да кажа нещо на кол агаси по въпроса. Погледа на хаджията обаче насочих със скришен знак натам.

Най-напред поведох офицера към следите, които бяхме оставили вчера при пристигането си, после до водещата от канала нагоре диря на контрабандистите. Върнахме се отново до нашите стъпки и следвайки ги до огнищата, аз му обясних всичко, за което сам не можеше да се досети и особено натъртих, че нашите следи се натъкваха едва тук, където бяхме пленени, на тези на контрабандистите и следователно не сме могли да общуваме с тях.

— Много лесно схващам всичко това, ефенди — каза той. — Можеш да бъдеш убеден, че вярвам на всяка твоя дума. Ти ми доказа, че тези контрабандисти са ви били непознати и следователно вие понятие сте си нямали, че те се намират тук. Аз ще го кажа в махкеми, ако желаеш.

— Моля те да го сториш.

— Ти не бива да молиш, а да изискваш, защото нали се каниш да пратиш един доклад до сераскера. Ако аз преди все още се бях съмнявал, че имаш някакво влияние над него, то съмнението ми щеше да изчезне, след като те видях как седиш на коня. Който притежава един такъв арап и го язди по начин като теб, той самият може да бъде сераскер.