Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Да.

— Така беше при мен, когато те видях и говорих с теб. Този бял беше ти. Аз размишлявах и се питах откъде идва въздействието, което ми оказа. Не познавах нито твоята вяра, нито народа и отечеството ти. Може би ти не си като другите християни, за които съм слушал, и изобщо си по-различна натура от другите хора, но аз все пак си казвам, че твоите очи, гласът и словото ти, твоите свободни и безстрашни действия и държане са одухотворени и ръководени единствено от религията, която живее не само в сърцето ти, ами озарява и навън също като светлината на някой фанус [296] Фанус — светилник, фенер — б. а. . Прав ли съм тук, или не?

— Прав си, че ислямът потиска и помрачава своите следовници, докато християнството е религия на свободата и любовта. Всеки вярващ християнин действа така, както постъпих аз тук и спрямо теб. Истинските християни са такива, както ти ме описа; аз с нищо не превъзхождам някого от тях. А като описа себе си и своята душевност, ти обрисува със затрогваща вярност изобщо мислещия мюсюлманин. Тук светлина — там мрак; тук любов — там гнет; тук свобода — там потисничество! Ако за теб наистина се е пукнала пролет, то от все сърце ти пожелавам тя да продължи да се развива в теб!

— Ох, ефенди, де само да имаше време да ме учиш на твоята вяра!

— За съжаление, нямам. Но веднага щом отида в Багдад, ще ти пратя част от нашето Свето писание, Китаб ел Ахд едж Шедид [297] Китаб ел Ахд едж Шедид — Новия завет — б. а. . Неговото съдържание ще стане светило за твоето сърце и светлина за нозете ти по твоите пътища.

— Благодаря ти, ефенди! Колко дълго ще останеш в Хиле?

— Може би ще си тръгнем още днес, а може и едва утре.

— Ако останеш до утре, то сърдечно те моля довечера да бъдеш мой гост. Аз съм беден, наистина, и не мога нищо да ти предложа, но толкова повече мога да получа от теб. Бих желал да поговорим за твоята вяра, за религията на любовта и светлината. Искаш ли да ми окажеш това голямо благоволение?

— Да, с удоволствие. Дори и днес да заминавахме, при това положение пак щях да остана до утре, за да изпълня желанието ти, което сърдечно ме зарадва.

— Ти ме правиш щастлив, ефенди. Това е благодеяние, за което дано Аллах ти се отплати! Позволи да целуна ръката ти!

Той я улови и притегли толкова бързо до устните си, че не успях да му попреча. После се отправи към хората си, на които Халеф тъкмо даваше указания относно отредената бастонада.

Аз потеглих. Как се радвах за Амуд Махули! След големия улов при изтеглянето на рибарската мрежа Спасителя казал на Петър: «Отсега человеци ще ловиш!». [298] Лука, 5; 10 — б. пр.

С каква възвишена и тежка служба е бил удостоен този апостол и колко е лесно всеки истински християнин от своя страна да изпълнява при случай тази чудесна служба в качеството на апостол на небесния учител! Та нали да разпростреш мрежата на любовта е потребност, не само дълг. Необходимо е само човек да следва гласа на сърцето; благословията я изпраща Бог. Тези мисли ме придружаваха по моя път.

Когато бях яздил може би час, насреща ми се зададе конен отряд. Беше Осман паша в съпровод на няколко офицери, подофицери и куриера, който му бяхме пратили. Като стигна до мен, той ми подаде ръка, усмихна ми се и каза на немски:

— Имали сте успех, както чух. Аз веднага се качих на седлото, за да ви изпълня желанието. Нещата в Хиле отидоха толкова далеч, че мога да си позволя да отсъствам няколко часа. Всичко гладко ли протече?

— Ако не гладко, то поне за мое най-пълно удовлетворение. Пленихме цялата шайка.

— Също персиеца, когото наричат Сефира?

— Да.

— Но се иска преди всичко да имаме и доказателства срещу него!

— Толкова убедителни, че той вече получи бастонадата.

— Наредили сте да го бият? Ако беше някой друг, не вие, щях да го питам дали притежава право за това.

— Тук искам веднага да призная, че когато потеглях, хората ни тъкмо възнамеряваха да въздадат бастонадата на петнайсетимата пленени гхазаи.

— На един път петнайсет души? И без съдебно разрешение? Скъпи приятелю, ще можете ли да отговаряте за постъпката си?

— Да отговарям? Ха! Не се намираме в Стамбул, а сред разбойници и убийци, посред население, което въпреки наличните шериат [299] шериат — духовно право — б. а. и Мюлтека ел бухур [300] Мюлтека ел бухур — граждански и криминален съдебен законник на турците — б. а. все още процедира само по своя обичай: око за око, кръв за кръв. Съдебно разрешение? Как стоят нещата с тукашните съдии, знаете също така добре като мен. Та нали вашето присъствие касае именно тези безобразни порядки. И дали мога да отговарям за постъпката си? — Плеснах длан по пушката си и продължих: — Ето, тук се крие моята отговорност. Който иска да я има, може и ще я получи! Аз трябваше да газя в нравствена мръсотия, която е просто ужасна, и ако съм се отнесъл с нея не като изрядна вещ, а точно като с мръсотия, то това си е мое човешко право. Впрочем, като говоря за «изрядна вещ», да не пропусна да спомена, че намерих не само мръсотия, но открих и една съкровищница, чиято стойност трябва да се оценява със стотици хиляди.