Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Има начин да се избегне. Сега нека яздим по-бързо, та да имаме време при реката да си построим сал, ако намерим необходимия материал.

— Май ще е най-добре, ако доплава някой сал или лодка, чийто собственик да ни откара отсреща.

— От подобна възможност ще се наложи да се откажеш. Ние трябва да избягваме да се показваме, защото всеки срещнат може да се окаже съюзник на Сефира и да го уведоми, че не яздим към Багдад. Нали чу, че скривалището му се намирало над Хиле. Ние трябва да го имаме предвид и да държим сметка, че членовете на шайката му невинаги ще се таят там, а ще се крият по бреговете и по самата река. Забележат ли ни, десет към едно е сигурно, че планът ни няма да успее.

Ездата до Ефрат не предложи нищо достойно за отбелязване. Теренът беше равнинен, без възвишения, но затова пък толкова по-често прекъсван от дълбоки канавки. Когато по радостното пръхтене на конете установихме близостта на водата, слязохме и за да не бъдем толкова лесно съгледани, изминахме остатъка от пътя пеша. После Халеф се смъкна с конете в един от споменатите ровове, а аз приближих предпазливо брега, за да се осведомя дали бихме могли незабелязано да стигнем до водата.

Не се съзираше никакъв човек. Слънцето стоеше вече много ниско и падащите под остър ъгъл върху голямата река лъчи болезнено заслепяваха очите. Бях радостно изненадан от голямото количество храсти тарфа [236] тарфа — тамариск — б. а. , които растяха непосредствено до вадата и позволяваха, ако не нас самите, то поне предметите, които не биваше да се намокрят, да пренесем сухи отвъд. Отидох да доведа Халеф и след като се погрижихме за конете, започнахме да режем клони и да ги свързваме на снопове.

За съжаление, растящата тук тарфа беше тънка, нямаше и дебелината на пръст. За сал, който да е в състояние да ни носи, не можеше и дума да става. Слънцето залезе и вечерта настъпи, преди да можем да поверим застрашените вещи на свързаните до плаващ куп снопове. Задачата на Халеф беше да направлява сала, като го тика при плуването пред себе си. На мен се падна воденето на конете. Аз оформих клупове в края на максимално освободените по дължина юзди и мушнах ръце в тях. Поведох по този начин жребците и навлязох във водата; следваха ме послушно. Благородният кон на Джезирех не се бои от вода.

Не беше особено приятно, дето бе станало вечер, като изключим само съображението, че светлината на деня лесно можеше да застраши нашата сигурност. Хладината на реката подейства благотворно и на нас, и на конете. Плувахме с добро разположение и когато достигнахме отвъдния бряг, се чувствахме толкова малко напрегнати, че Халеф рече:

— Това не беше работа, а баня, сихди. Аз съм като новороден.

— Да се надяваме, че не е било баня и за поверените ти неща!

— О, не! Аз ги пазех с очите си както една камила своето малко. Хайде да си вземаме всичко и да пуснем после сала да се носи.

— Не, ще го закрепим към брега.

— Защо?

— Защото иначе като нищо би могъл да ни издаде.

— Да ни издаде? Не се сърди на думите ми, сихди, но предпазливостта ти те тласка твърде далеч! Дори и този куп тарфа да бъде открит от хората на Сефира, със сигурност няма да ги споходи мисълта, че точно ние сме го ползвали като сал.

— Мислите са непредсказуеми. Милиони хора вече са си помисляли невъзможното, а ние тук си имаме работа с нещо много по-възможно. В нашето положение не можем да бъдем достатъчно предпазливи.

— Сихди, ако всички видни мъже от световната история бяха все така предпазливи като теб, то нямаше да имаме световна история, защото нищо нямаше да се случва, а ако знаменитостите сега сияеха навсякъде, щеше да е тъмно като в търбуха на коза или като в ботуша на някого на крака.

— Стига да не е скъсан! — подметнах аз.

— Моля те да мълчиш, сихди! Когато привеждам примери, за да докажа нещо, те са безукорни. Та значи и тоя ботуш не е скъсан, а такъв, който и аз самият бих надянал без колебание!

— Тогава го надявай бързо, защото трябва да продължим пътя си! НЕ преплувахме Ефрат, за да беседваме тук за обувни артикули и кози търбуси. Трябва да побързаме да стигнем Бирс Нимруд.

— Не мислиш ли, че преди туй трябва да потърсим тукашното скривалище на Сефира?

— Действително щях да го предложа, ако мястото ми беше по-добре познато. Но понеже ще трябва първо мъчително да претърсим брега, ще изгубим много време. Ако се появи потребност да търсим скривалището, ще го сторим по-късно. Сега да тръгваме!

По време на този полугласен диалог бяхме оседлали отново конете и прибрали всичко, което се бе намирало на сала. Сега възседнахме и поехме в южна посока. При тази езда не биваше да се придържаме толкова близо до брега, че да може да бъде чут тропотът от копитата на животните ни. Ето защо извихме по-надясно — колко далеч, не знаехме, защото беше тъмно, а не познавахме завоите на Ефрат.