Карл Май - Край развалините на Вавилон

Заради сигурността и за да заблудим персийците, та да не могат да издадат на Сефира посоката, в която смятахме да поемем, ние следвахме водещия до кхан Назрийе път, додето вече не можехме да бъдем видени, и се насочихме после наляво, за да достигнем напряко през полето до Ефрат.

Халеф първоначално размишляваше мълчаливо над последната ни среща. Когато нагласи всичко на мястото му, се осведоми:

— Ти каза на този най-глупав от персийските пишкхидмети, че много скоро пак ще се видим. Това само общи приказки ли бяха, или наистина мислиш, че ще се срещнем още веднъж с него?

— Аз съм убеден в това.

— Известно ли ти е вече и мястото на повторната ни среща?

— Не, защото не знам къде Сефира ще връхлети кервана. По пътя от току-що напуснатия от нас хан до Хиле това е невъзможно да стане. В близост до светите места също не, значи най-вероятно малко след Хиле, а там никое място не подхожда така добре както полето руини на Вавилон. Ако се задълбоча в нещата, няма да ми е трудно да отгатна как ще се развие събитието.

— Знаеш, че моят разсъдък е навикнал на обхватни и трудни работи. С по-лесни неща, като например отгатването, той по принцип никога не се произнася. Ето защо те моля да вземеш предвид скъпоценното време и веднага да споделиш с мен какво е измъдрил твоят разум, който е по-ограничен от моя!

— Изглежда, моят разум въпреки ограничеността си е по-стойностен от твоя, който е обширен, драги Халеф!

— Не се лъжи, сихди! Не очаквам все пак да си на друго мнение, че една разпростряла се на шир разумност ще стане с разпъването по-тясна!

— Нека по-добре оставим този, макар и крайно важен, въпрос неуреден. Знаеш, че Сефира се намира в Хиле. Педер-и-Бахарат ще го види там и ще му съобщи, че пристигането на Карван-и-Пишкхидмет Баши може да се очаква в скоро време. Сефира, когото персиецът сигурно не познава лично, ще нагласи някоя правдоподобна среща с камерхера и ще се постарае да спечели доверието му. Аз не се съмнявам, че това ще му се удаде, а после керванът ще му е в ръцете. Той ще го подмами да поеме пътя, който отговаря на неговите намерения и…

— Сихди — вметна тук Халеф, — сега твоята късота се среща с моята дългота, разбирам те! Сефира даже ще застане начело на кервана, за да ги поведе към гибелта.

— Не. Той е твърде умен, за да го стори.

— Значи не считаш моето мнение за отлично?

— Действително не, въпреки неимоверната дългота на твоя разум. Нали по-късно непременно ще се установи, че керванът е бил сполетян от злополука. Ако Сефира е присъствал, то ще го подведат под отговорност, а това той трябва да отбегне.

— Чуй, сихди, късотата на твоя разсъдък наистина не е лоша! Тя също си има своите предимства и аз, както виждаш, съм достатъчно справедлив да ти го съобщя.

— Благодаря ти и се надявам и за по-нататък да съхраниш справедливостта си! И тъй, аз предполагам, че нападението ще се състои на някое специално място в полето от развалини, и приемам, че то няма да е далеч от там, където подслушахме контрабандистите.

— Защо?

— Защото наблизо се намира скривалището, в което вероятно ще пренесат плячката. За нас е все едно с какви измишльотини ще примамят натам кервана, по-важното е да се явим навреме на арената. Ние ще пристигнем там, както се надявам, преди кервана и открием ли го после, ще го подкрепим срещу Сефира.

— Да, така ще направим! — одобри хаджията въодушевено. — Трябва да го сторим дори и заради санджаки.

— Действително!

— Ще му заведем Сефира спипан като разбойник на местодеянието. Тогава той ще съзнае колко погрешно се е отнесъл с нас и ще ни помоли за прошка. Как се радвам още отсега! Това ще е една победа, с която ще можем да се гордеем. Не мислиш ли същото, сихди?

— Нека засега още не говорим за гордост. Намерението ни е добро, но между него и изпълнението лежи много място.

— Даже Ефрат лежи помежду им. Нали?

— Да.

— Ако искаме да идем до руините, трябва да се прехвърлим на отсрещния бряг. До Хиле, където е мостът, не можем да се върнем. Как ще стигнем до другата страна?

— Надявам се да намерим тръстиката или някакъв храсталак, за да си направим сал. Иначе ще трябва да плуваме.

— Знаеш ли колко е широка реката в тази местност?

— Сигурно петстотин дра [235] дра (аршин) — мярка за дължина, равна на 67,75 см — б. а. .

— О, това няма да ме уплаши да ида отвъд. Но при тая ширина трудно ще опазим от намокряне всичко онова, което трябва да остане сухо.