Карл Май - Пирамидата на бог Слънце

Колата потегли. Пантерата се застоя още известно време върху зида, сетне извади от джоба една бележка, хвърли я в двора и скочи на пътя. Тръгна дебнешком по него, зави зад един, зад втори тъмен ъгъл и застана пред двама мъже, охраняващи една жена.

— Можете да ми доведете коня — повели той. Те се отдалечиха бързо. Но той изчака, докато тихите им стъпки престанаха да се чуват, и се осведоми:

— Е, сеньорита, дълго ли ти се стори времето?

— Безконечно! — даде воля на гнева си тя. — Присъствието ми беше съвсем безполезно!

— Напротив, беше от полезно по-полезно! — ухили се Алварес.

— Всички сандъци в ръцете ли ви са?

— Всички.

— Значи ще удържите думата си?

— Няма да я наруша при положение, че милионите наистина са пет.

Тогава Хосефа се сети, че шпионката не бе споменала за пълни пет, а «някъде към пет милиона». Ето защо попита:

— Но ако малко нещо недостига, сигурно няма да е от значение?

— А ще може ли малко нещо да не достига и на моята дума, сеньорита? — подигра се той. — Аз не мога да разчленявам на части думата си, което означава, че няма да допусна да се дели и гарантираната сума. Ще се чувствам свободен от думата си, дори ако липсва една-единствена златна монета.

— Това би било позорно! — извика Хосефа, доста по-високо, отколкото налагаше предпазливостта. — Ще ме принудите при това положение да издам кой е отмъкнал касите.

Пантерата се изсмя.

— А аз при това положение ще издам кой най-напред се е добрал до сведенията за тези каси, как ми ги е предложил и стоял сетне тук на стража. Ето, че водят коня ми! Остани със здраве, сеньорита!

С тия думи той се метна на седлото и препусна. На нея не оставаше нищо друго, освен да тръгне сама в мрака на нощта към къщи, със съзнанието, че е заложила тези милиони в игра, в която няма ни най-малък шанс да спечели.

Още в зори новината за изчезването на парите хвърли във възбуда цяло Мексико сити. Откриха разредения самострел, двамата убити, фенерите, магарето с дъските и дори бележката, която съдържаше думите:

«Това ще сполети всички чужденци, дошли в Мексико да проповядват човечност, а същевременно трупат богатства и изчерпват ресурсите на страната!

Един, чието отмъщение никога не търпи несполука.»

Престъпникът трябва да бе разполагал с особени средства и явно притежаваше дързост, каквато не се среща често. Всички издирвания останаха безрезултатни.

Друг съществен въпрос бе къде се е дянал лорд Дридън с дъщеря си. За дълги години той остана безследно изчезнал и никой не знаеше нищо за по-нататъшната съдба на двамата нещастници, които най-вероятно бяха изчезнали по същото време с парите. Бележките на Дридън даваха да се разбере, че отмъкнатата сума възлиза на четири и половина милиона в злато и държавни облигации и когато Кортейо и дъщеря му го чуха, не можеха да се свъртят от ярост. Напразно бяха сключили контракт с Пантерата на Юга и щат не щат трябваше да прикриват разочарованието си. А след няколко дена някой им изпрати вестник, в който се упоменаваше грабежа и бе посочена точната сума. На края на въпросното място бе записано:

«Не разчитай на думата ми! Запитай се дали изобщо притежаваш качества за президент, а сеньорита Хосефа за дъщеря на такъв!»

Както изчезнаха Дридън и Ейми, също така се изгуби и писмото, което тя бе писала от името на стария Педро Арбелец до Германия. Писмото стигна до адреса толкова, колкото и ценната пратка, към която бе приложено. Върховният съдия бе взел всички предохранителни мерки и тъй като не постъпи насрещен въпрос — получателят нямаше и най-малко понятие за пратката — Хуарес стигна до убеждението, че е стигнала до правилното си местоназначение.

Междувременно Розета от години се бе сдобила с една дъщеричка, чието раждане бе предизвикало всеобща радост в Райнсвалден.

В деня на събитието женската част от обитателите на Райнсвалден се беше подготвила да го посрещне с най-любвеобвилни грижи, а мъжката обикаляше насам-натам, като събираше отвреме-навреме глави и шушукаше: «Сигурно ще е момиче.» или «Гръм и мълния, ако е момче!» Роденщайн обаче седеше в работния си кабинет и пресмяташе ли пресмяташе и като не можа да приключи, забеляза, че е изваждал, вместо да дели и събирал, вместо да умножи. А когато започна отначало, за да прецени фонда на своите лесове, обърка така основно шефел [11] Шефел (остар.) германска, пруска, баварска крина; като мярка за земя която може да се засее с един шефел. (Б. пр.). , елхови дървета, зайци, морген [12] Морген — стара мярка = средно на 3.5 дка. , сърни, червени ели, младши лесничеи, квадратура, яребици, че захвърли перото и къде разтеглено, къде насмешливо възкликна: