Карл Май: Пирамидата на бог Слънце

Ако се тегли една права по картата на Германия от Майнц до Кройцнах, тази линия ще докосне името на едно селце, което е седалище на местното лесничейство. Последното представлява обширна, подобна на замък, постройка, издигната преди столетие за по-многобройни обитатели от тези, които я населяваха през 1848 година.

С течение на времето живеещият тук Главен лесничей се почувства твърде самотен в мрачния замък и помоли една далечна родственица да се засели с дъщеря си при него. Тази роднина беше фрау Стернау, майката на доктор Карл Стернау. Вдовица от години, тя охотно прие предложението на своя родственик, когото обикновено наричаха хер хауптман [1] Хауптман (нем. Hauptmann) — капитан (Б. пр.). , понеже като ландвер [2] Ландвер (нем. Landwehr) — резервни войски, запас в Германия. притежаваше такъв чин.

В малкото стопанство пред замъка, известно по-рано като негов преден двор, живееше неголямото семейство на кормчията Унгер. То се състоеше от често отсъстващия баща фрау Унгер и осемгодишния им син Курт, отракан хлапак и всеобщ любимец на обитателите на замъка.

Беше ранно утро и хер хауптманът седеше в служебната си стая и се трудеше над таблицата за умножение. Това беше работата, която най-малко му харесваше и тя бе причината за надвисналите над челото му тежки облаци и стаената в очите мълния.

По едно време на вратата се почука.

— Влез! — повели Роденщайн.

Вратата се отвори и пропусна помощник-лесничея Лудвиг Щраубенбергер. Той беше дясната ръка, фрактотумът на Главния лесничей и като такъв пръв посрещаше проявите на неговата светла и тъмна страна. Свикнал на военни порядки от времето, когато служеше в ротата на хер хауптмана, той удари токове и застина до вратата без да поздрави.

— Е? — изръмжа Главния лесничей.

— Добро утро, хер хауптман.

— Добро утро! Проклета сган!

— Кои? Крадците на дърва?

— Крадци на дърва! Глупости! Таблиците имах предвид!

— Да, проклета работа наистина, много по-проклета от крадците на дърва на този свят тук. Радвам се, че не съм Главен лесничей, тъй като нямаше да имам мира от таблиците!

— Ха! Ти и Главен лесничей! — избърбори кисело Роденщайн. — Глупостите, които би вършил, нямаше да се ограничат само с таблиците! Какво има?

— Долу чака един господин, който желае да говори с хер хауптмана. Той иска лично да се представи на хер хауптмана.

— Идиотщини! Нейсе, изпрати го горе!

— На заповедите ви, хер хауптман!

Лудвиг се отдалечи и непознатият скоро влезе — дълъг, мършав човек, с огромни очила на кукестия нос. Той се държеше като да си е у дома, а и въпросът му прозвуча свойски:

— Ти ли си Главния лесничей Роденщайн?

Едва сега Роденщайн намери основателна причина да удостои с поглед човека. Сетне се изправи бавно, отвори вратата и посочи навън.

— Върнете се и влезте наново!

— Защо?

— Защо ли? Ами много просто, защото аз го желая.

— Ама аз не виждам никаква…

— Вън! — прекъсна го капитанът с глас, от който се разтрепериха крайниците на непознатия.

— Добре де, щом желаете, ще го сторя.

С тия думи той се върна обратно пред входа.

— Това е друго — рече Главния лесничей. — Сега влезте повторно, моля, и поздравете, както го прави всеки порядъчен човек, дори когато отива при някой надничар.

Като каза това, той избута човека още по-нататък в коридора и дръпна вратата. Мина около минута, след което се почука.

— Влез! — извика Роденщайн.

Непознатият отвори и влезе. Иронично изтегленият ъгъл на устата ясно говореше, че гледа на преживяното унижение като на нещо временно.

— Хер Главен лесничей — поде той, — имам си добрите основания да ви отстъпя. Та пожелавам ви значи добро утро.

— Добро утро! По-нататък?

— Мога ли да ви помоля за един служебен разговор? Аз съм полицейски комисар от Великото херцогство Хесен.

— Понеже нямам много време за губене, нека бъдем делови! Седнете! Какво желаете?

— Тук ли живее някоя си фрау Стернау?

— Да.

— С дъщеря си?

— Да.

— В качеството си на каква?

— По дяволите! Живее тук при мен в качеството си на човек. Точка по тоя въпрос!

— Трябва да ви обърна внимание, че съм в правото си да изисквам учтиви отговори.

— Та нали ги получавате, хер полицейски комисар от Великото херцогство Хесен!

— Има ли други деца освен въпросната дъщеря?

— Деца не, а син. Той е лекар.