Карл Май - Бенито Хуарес

— И защо, кучи сине? — кипна владетелят.

— Защото препусна твърде бързо.

— Значи заради теб трябва да чакам? Затова ли те назначих за вратар? Аллах е велик и справедлив. От мен се изисква също да бъда справедлив.

Владетелят даде знак и пазачът бе повлечен навън. В един ъгъл на двора му бе раздадена здрава порция тояги, която той огласи с дивите си крясъци. Веднага му бе назначен приемник, който получи ключа от султана и хукна към портата. Владетелят се намираше в много опасно настроение. Беше казал наистина, че презира сомалийците, ала не го свърташе на място от алчност и нетърпение да получи даровете им.

Така мина почти целият предиобед, докато най-сетне бе съобщено за Арафат. Сега владетелят не го остави да дреме пред портата, каквото бе намерението му снощи, а разпореди веднага да го пуснат и доведат в палата. Не мина много време и предводителят на кервана се появи. Съпровождаха го петима мъже, които водеха една високо натоварена камила. Разтовариха я. Багажът се състоеше от подаръци, предназначени за султана. Нещата бяха приети от хората на владетеля, и на Арафат бе позволено да влезе, след като предварително бе свалил оръжията и събул обущата си. Беше посрещнат със смръщена физиономия.

— Защо не коленичите? — викна султанът.

— Ние прегъваме колене само пред Аллах — отвърна емирът гордо. — Свободни мъже сме и не се прекланяме никому.

— Защо идваш толкова късно?

Тонът бе толкова груб, че тъмните очи на емира блеснаха гневно.

— Защото така ми е угодно — рече той.

— Гледай го ти, моята воля ще съблюдаваш, а не собственото си благоволение!

— Дошъл съм да търгувам с теб, а не да ме хокаш и оскърбяваш.

— Езикът ти е твърде дързък! Нима съм те оскърбил?

— Който обижда пратеника, той обижда и онзи, който го е изпратил. Кажи, приемаш ли даровете ми и имаш ли желание да търгуваш с мен. Ако не — да продължавам пътя си.

— Какво носиш този път?

— Копринени дрехи, платове, месинг, мед, желязо, барут, хартия и захар.

— И какво искаш в замяна?

— Слонова кост, тютюн, кафе, шафран, масло, пчелен мед и гуми [2] Гуми — смола от африкански и арабски дървета — Б. пр. .

— Ще видя. Покажете даровете!

Сега пред султана бяха изложени нещата, с които Арафат искаше да го зачете преди подхващане на търговията. Те се състояха от барут, красиви дрехи и железарски изделия, изготвени най-вече в Германия. Погледът на султана бе особено привлечен от три револвера, които се намираха сред другите предмети.

— Тези оръжия са много полезни — обади се Ахмед. — Зная и как се борави с тях, но свършат ли мунициите, стават неизползваеми. Преди време оттук мина един ингилиз и ми подари един такъв пищов. Научи ме как да го употребявам, но едвам си бе тръгнал, зарядите свършиха и оръжието си стои безполезно.

— Аз имам много патрони — отвърна емирът. — Можеш да купиш всичките.

— Какво? Да ги купя? — провикна се султан Ахмед. — Подаряваш ми оръжия, а принадлежностите трябва да закупувам? Не знаеш ли, че патроните вървят заедно с тях?

— Не вървят с тях и в Аден бях принуден да броя сума пари за тях. Имам патрони и за две красиви пушки, които ти предлагам за покупка. Такива пушки тук още не е имало, с две цеви са и са правени в Америка.

— Донеси ги! — заповяда султанът.

— Ще ги донеса заедно с другите стоки, веднага щом кажеш, че си доволен от подаръците ми и може да се започне търговията.

Султан Ахмед погълна жадно още веднъж даровете с поглед и отговори:

— Аз съм най-могъщият владетел от всички страни на длъж и шир. Този налог не е достатъчен за един толкова велик султан, ала Аллах е милостив и от мен също се иска да бъда милостив. Донеси каквото имаш! Първо ще купувам аз, а след мен могат да направят покупки и моите хора.

— Тръгвам, но не си справедлив, като каза, че нямам нищо достойно за теб. Имам нещо, което никой султан не притежава.

— И какво е то?

— Една робиня.

— Много ми е притрябвала — изсмя се владетелят. — Животът и имуществото на всички мои поданици ми принадлежи. Всички жени и дъщери са мои, мога да са избера която ми хареса.

— Тук си прав. Но момиче като това, което аз притежавам, в Харар няма.

— Да не би нубийка?

— Не.

— Тогава някоя абисинка?

— Също не.

— Ами каква тогава?

— Тя е бяла — произнесе силно натъртено емирът. Ахмед трепна от радостно изумление.

— Аллах! Тя е туркиня!

— Не е и туркиня. Една туркиня би струвала най-много петстотин мариятерезиенталера [3] мариятерезиенталер — монета с лира на Мария Тереза, сечена от 1753 г. в монетния двор на Виена, като след време се прибавя и годината на смъртта й — 1780. Става най-важната разменна монета в Левант, Африка (особено в Етиопия) и Арабия, където е била в обръщение до близкото минало — Б. пр. — а цената на робинята, която искам да продам, е няколко хиляди.