Карл Май - Олд Шуърхенд II

— А ще можеш ли да го познаеш?

— Да.

— Но оттогава са изминали много години, мисис Бендър!

— Ще го позная, ще го позная! Колкото и да се е променил, ще го позная по зъбите му!

— По двата липсващи зъба на горната челюст!

— Уф! И това ли знаеш? Значи и ти го познаваш?

— Не го познавам. Или ако предположенията ми не ме лъжат, все пак го познавам! Синът ти Лио ми каза за липсващите му зъби.

— Лио? Жив ли е? Наистина ли си разговарял с него?

— Да.

— Бързо ми кажи къде е сега!

— Тук, в «парка» на Сан Луис. Ако не днес, ще го видиш утре или вдругиден. А ако не се заблуждавам, скоро ще срещнеш и убиеца. Той е на път към местопрестъплението. Тибо идва заедно с Токбела, а Етърс язди с известна преднина пред тях. Впрочем мога да ти кажа накъде са поели навремето двамата негодници с Токбела и Лио, след като са напуснали Денвър.

— И това ли си научил? От кого?

— От Винету и Мато Шако.

— Кажи ми, мистър Шетърхенд, кажи ми!

— Отишли при осагите и не само че им отмъкнали всички кожи, събрани от лов в продължение на цяла година, но убили и няколко техни воини. После двамата се разделили. Тибо заедно със сестра ти и момчето поел към команчите от племето наиини. Той се скрил при тях, защото престъпленията му излезли на бял свят. По пътя му натам бил намерен в края на Ляно Естакадо от бащата на Винету, който го спасил да не умре от жажда.

— Трябва да чуя всичко по-подробно! Двамата ще ми го разкажат!

Тя скочи на крака и се накани да се отдалечи.

— Чакай, мисис Бендър! — помолих я аз. — Могат да ти го разкажат и пътем. Не бива да губим никакво време. Трябва да яздим нагоре към Девилс Хед. Или все още искаш да се разделиш с нас и да продължиш пътя си сама?

— Не, не! Оставам при вас. Това се разбира от само себе си!

— Тогава ще извикам спътниците си. Тръгваме. След броени минути отново бяхме на път. Колма Пуши знаеше по-добре и от Винету откъде трябва да минем. Тя яздеше начело заедно с него, Апаначка и осага. Четиримата водеха разговор, на който не беше необходимо да присъствам. Яздех след тях. Подир мен следваха Тресков и «обърнатият сандвич». Слисаният Хамердал изпадна във въодушевление от това, че тайнственият индианец се беше оказал жена. Чух го да казва зад гърба ми:

— Виждал ли е някой досега подобно нещо, един мъж да излезе всъщност жена? От Колма Пуши, чиято храброст и хитрост толкова ни възхищаваха, взе че се излюпи една скуоу, от която човек няма как да не се възхищава още повече! Какво мислиш по този въпрос, Пит Холбърс, старий Куне?

— Нищо! — отговори Дългуча.

— Всъщност тъй е най-правилно. Нищо, абсолютно нищо! Та кой ли знае какво да каже? От днес нататък смятам всичко за възможно. Вече няма да се изплаша дори ако и моят стар приятел Пит Холбърс се превърне в скуоу!

— И през ум няма да ми мине, скъпи Дик!

— Дали ще ти мине или не, е все едно. Какво ли можеш да направиш, ако изведнъж разбереш, че си преоблечена фуста?

— Много добре знам какво ще направя!

— Какво?

— Незабавно ще се омъжа за теб!

— Охо! Без да ме питаш?

— Да, без да те питам!

— Но тогава след венчавката незабавно ще се разведа!

— А аз пък няма да ти дам развод!

— Ще видим! Ти да не мислиш, че ще подам молба за развод, без да имам уважителни причини?

— Не съществуват такива!

— Колкото искаш!

— Кажи ми поне една!

— Веднага! Явно недохранване! Ето ти една причина.

— Да не би да изглеждаш зле хранен?

— Не аз, а ти! Ще заявя, че не съм в състояние да изхранвам жена си и ако не ми повярват, ще те представя като доказателство. И ако след това някой все още си въобразява, че при мен се намира достатъчно хляб за теб, тогава нека си сложи портрета в рамка и си го закачи на стената като спомен за нещо много глупаво!

— Каквото ми липсва на дебелина, наваксвам го на дължина!

— Каква ми е ползата от жена, която е толкова източена, че не мога от време на време да й трия сол на главата? Навярно разбираш, какво искам да кажа, нали?

— Йес.

— Понякога тази процедура е твърде необходима, старий Куне. Сегиз-тогиз и твоята глава е толкоз твърда, че човек просто не знае какво да те прави.

— Ами остави я каквато си е! И в твоята глава не винаги всичко е наред и мога лесно да ти го докажа!

— Докажи го де!

— Я си спомни само за «бебето» на сивата меча майка! Започва да се боричка дебелакът му с дебелак с една гризли така, сякаш двамата току-що заедно са излезли от училище! И до ден-днешен по кожата ти личи каква достойна роля игра в онази история!