Карл Май - Олд Шуърхенд II

— Излишно е! «Вава» е дума от езика на моките и затова предполагам, че тя е индианка от племето моки и той е неин брат.

— Нямам нищо против!

— Но аз мисля, че ти си имал нещо против този брат.

— Мисли, каквото си щеш.

— Против него и против семейство Бендър!

— По дяволите! — извика изплашено той.

— Моля те, не се вълнувай! Какво знаеш в общи линии за това семейство? Питам, защото се търси някой си Фред Бендър.

Той се изплаши така, че не можа да отговори.

— Та за същия този Фред Бендър казват, че бил отвлечен от тебе при осагите, които все още имат да уреждат една сметка с теб.

— Сметка ли? Представа си нямам!

— Заедно с онзи знаменит «генерал» сте сключили с тях сделка за различни кожи, която, ако се провали, може да ти струва живота.

— Не познавам никакъв генерал!

— Разправят, че във връзка с онази сделка двамата с него сте убили няколко осаги.

— Невероятна фантазия имаш, мистър Шетърхенд!

— О, не! Както знаеш, при мен е Мато Шако. И той вече те видя, но не каза нищо, за да не ни развали удоволствието.

— Тогава продължавай да се забавляваш, само мен ме остави на мира! С теб нямам никакво вземане-даване!

— Моля, моля! Ако искаме да се забавляваме, ти не бива да липсваш. На теб се пада да играеш главната роля!

— Тогава кажи в името на сатаната, какво всъщност искате от мен!

— Абсолютно нищо. Ще ми се само да ти покажа един човек.

— Кой е той?

— Един индианец. Любопитен съм да видя дали го познаваш. Я го погледни!

Направих знак на Колма Пуши. Тя се приближи и се изправи пред него.

— Добре го огледай! — подканих Тибо — Познаваш го.

Двамата впиха погледи един в друг. По изражението на Тибо разбрах, че през ума му мина определено подозрение, но не каза нищо.

— Може би ще ме познаеш, ако ме чуеш да говоря — каза Колма Пуши.

— Хиляди дяволи! — извика той. — Кой… кой си ти?

— Не се ли сещаш?

— Не… не… не!

— Спомни си за Девилс Хед! Там се разделихме, убиецо!

— Уф, уф! Нима мъртвите отново възкръсват? Не може да бъде!

— Да, мъртвите възкръсват! Аз не съм мъж, а жена.

— Не може да бъде! Не може и не бива да е истина!

— Но е истина. Аз съм Техуа Бендър!

— Техуа, Техуа Бендър!

Той затвори очи и остана да лежи безмълвно и неподвижно.

— И ти ли го позна? — тихо попитах Колма Пуши.

— Веднага! — каза тя.

— Искаш ли още да разговаряш с него?

— Не, засега не.

— А със сестра си?

— Да.

Хванах жреца под мишниците, вдигнах го и го поставих с лице към най-близкото дърво. Там го вързахме, без да обели и една дума. Много му беше дошло. Появяването на жената, която бе смятал за мъртва, го бе съкрушило.

Колма Пуши седна до сестра си и аз бях извънредно любопитен да видя как ли щеше да се държи умопобърканата, щеше ли да я познае?

— Токбела, мила Токбела! — каза Колма Пуши, като улови сестра си за ръката. — Познаваш ли ме? Сещаш ли се коя съм?

Жената не отговори.

— Токбела, аз съм твоята сестра, сестра ти Техуа!

— Техуа! — безизразно промълви умопобърканата.

— Погледни ме! Погледни ме! Ти трябва да ме познаеш! Токбела изобщо не вдигна поглед.

— Кажи й името на твоя по-малък син — прошепнах на Колма Пуши.

— Токбела, слушай! — поде тя. — Фред е тук. Фред Бендър е тук!

При тези думи умопобърканата вдигна очи, задълго втренчи поглед в нея и макар все още неразбиращо повтори името:

— Фред Бендър… Фред Бендър!

— Познаваш ли Етърс, Даниъл Етърс?

Тя потръпна и отговори:

— Етърс… Етърс… зъл човек… много зъл човек!

— Той уби нашия Вава Дерик! Чуваш ли? Вава Дерик!

— Вава Дерик? Къде е моето сватбено венче, моето myrtle wreath.

— Няма го, изчезна, но аз съм тук, твоята сестра Техуа Бендър.

При тези думи очите на жената се пооживиха. Тя попита:

— Техуа Бендър? Техуа Бендър? Това… това е моята сестра.

— Да, твоята сестра! Погледни ме! Погледни ме, виж дали ме познаваш!

— Техуа… Техуа… Токбела, Токбела, това съм аз, аз, аз!

— Да, ти си! Познаваш ли Фред Бендър и Лио Бендър, моите синове?

— Фред Бендър… Лио Бендър… Фред е мой, мой!

— Да, той е твой. Ти го обичаше.

— Обичах… много обичах! — каза тя и приветливо се усмихна. Фред е мое момче. Фред… на моята ръка… в моите прегръдки!

— Ти обичаше да му пееш люлчената песен.

— Люлчена песен… да, да люлчена песен!

— Тогава нашият Вава Дерик те взе заедно с него и Лио и тримата ви отведе в Денвър. Чуваш ли ме? Вава Дерик ви заведе в Денвър!

Това име събуди в нея някакви спомени, но те не бяха приятни. Тя поклати тъжно глава, сложи длан върху нея и каза: