Карл Май - Траперът „Лешоядовия клюн“

— Къде? — поинтересува се Кортейо, чиито болки бяха поотслабнали.

— Близко до ума е, че те на този бряг не биха били в безопасност.

На отсрещния бряг обаче един мой стар познат има дървена колиба на около три английски мили оттук. Там ще бъдат вън от опасност и ще могат да дочакат оздравяването си.

— Ох, да можех и аз да отида с тях! — въздъхна Кортейо.

— Кой ви го забранява?

— А нима мога да се махна оттук?

— И защо не? След като не сте в състояние да виждате нищо, то и с нищо няма да бъдете полезен.

— Може тази нощ едното око да се подобри.

— Възможно е. И все пак е по-редно да се погрижите за себе си, сеньор. Дайте нарежданията си! Ние ще ги съблюдаваме точно.

— Не. Оставам.

След този опит другият се оттегли. Вечерта беше настъпила и хората запалиха огън. Той седна край него и потъна в дълбок размисъл. По-късно се надигна и даде знак на няколко свои другари — изглежда бяха най-изтъкнатите — да го последват.

— Какво искаш? — запита го един.

— Хрумна ми великолепна идея — поде онзи. — Но не е нужно да знае и Кортейо.

— Хайде, говори!

— Кажете по-напред откровено, за какъв го смятате тоя Кортейо!

Те се смълчаха, колебаеха се да кажат истината. Най-сетне един отговори:

— Кажи ти първо за какъв го смяташ.

— Е, аз мисля, че той е една овча глава.

— Я гледай ти! Ама по никакъв начин не си давал да се разбере.

— Бих бил голямо магаре. Нима вие някога изобщо сте си мислили, че тоя Кортейо наистина може да стане президент?

— О, не.

— Ето на. И без това е твърде глупав за тая цел. Пантерата на Юга се съюзи с него, само за да го използва. Не можем ли да направим и ние същото? Имам предвид, не можем ли да вземем ония лодки отсреща за нас?

— Без Кортейо? Мътните го взели, това наистина би било изключителна плячка!

— Е-е, какво ще кажете за тази идея?

— Великолепна!

— Да, великолепна! — повториха останалите.

— И лесно изпълнима — додаде предводителят.

— На мен не ми се струва баш такава. Какво ще каже Кортейо за тая работа?

— Нито дума, тъй като въобще няма да го питаме. Той няма и да разбере. Само да знаех дали сте мъже, пред които може да се говори открито.

Вярвате ли наистина, че някой ще го е грижа, ако Кортейо внезапно изчезне?

— Да, неговите привърженици.

— Че нали тъкмо ние сме тези.

— Неговата дъщеря.

— Какво ни бърка неговата дъщеря! Той е сляп и не знае какво ще стане с него. Един бърз, сигурен удар и работата е приключена.

— Убийство? Брр!

— Глупости! Някои вече умряха. Помисли само за всичко онова, което се намира в лодките!

— Говори се, няколко хиляди пушки. Те струват твърде много пари.

— Мълви се дори за оръдия.

— И нещо много повече: от сеньор Кортейо знам, че там се намира и парична помощ от Англия. Става въпрос зд доста милиони.

— Гръм и мълния!

— Така е. И ще допуснем ли Кортейо да хвърли на вятъра тези пари в безумната си амбиция да става президент?

— Това за парите със сигурност ли го знаеш?

— С абсолютна сигурност. Шпионите на Пантерата са го разузнали.

— В такъв случай ще бъдем глупаци да му оставим парите.

— Ще си ги приберем за нас. Кортейо трябва да бъде отстранен! Когато се делят милиони, няма място за големи колебания. Главното е да подготвим внимателно почвата. Ще се смесим с нашите хора и ще ги подпитаме, преди да им разкрием намеренията си.

— Но Кортейо е наш водач, никога не се е скъпял и много често си е затварял очите. Не ни ли остави едва наскоро да оплячкосаме хасиендата дел Ерина? Все пак не ми се ще да бъде убит. Та нали бихме могли и по друг начин да се освободим от него. Ще построим, да речем, един малък сал и ще го настаним на него. Нека си плува по реката, додето го открият.

— И това е изход. Мисля, че предложението ти не е лошо. Вие, останалите, какво ще кажете по въпроса?

Запитаните бяха съгласни. След кратко съвещание бе решено да спуснат Кортейо на сал. Някой добави:

— А какво ще правим с ранените? Делим ли и с тях, паят ни намалява.

Смятам, че те също са излишни.

— Това е вярно.

— Дали да не ги курдисаме при Кортейо на сала?

— Не — обади се друг, навярно не така безсъвестен. — Те са наши камарад. Може и да умрат още тази нощ. Нека си лежат, да изчакаме първо!

Достатъчно е да бъде отстранен Кортейо, тъй като така ставаме вместо него собственици на плячката. Но без вожд не върви. Необходимо е да изберем някой и според мен трябва да го обсъдим още сега и да е някой от нас.

И тази идея намери добра почва и след няколко предпазливи изказвания, онзи, който бе подхвърлил съдбоносния за Кортейо план, се видя избран за предводител на гверилята.