Карл Май - Крюгер Бей

— Машаллах! Що за човек сте Вий!

— Какво искате да кажете? Съгласен ли сте с мен или не?

— Също тъй да, както и никога не!

— Това ме радва. Бях убеден, че постъпвам напълно във вашия дух. Значи няма да искате от улед аярите нищо повече от онова, което аз им поисках и ще разрешите да получат всичко, каквото им обещах, така ли?

— Съвсем съгласен!

— Добре, тогава елате да излезем! Навън ще се съберат старейшините и ще ме чакат. Или може би ще искате да им говорите?

— Зарад’ моя ранг и сан, щото съм натоварен с представителството на пашата, предпочитание имам да говоря сам на тях.

Излязохме от шатрата, пред която старейшините бяха насядали в кръг. Те не се учудиха ни най-малко щом видяха, че съм развързал Повелителя на войската и охотно му направиха път когато той се накани да влезе в кръга им.

Всички улед аяри се бяха струпали наоколо, за да задоволят любопитството си, но стояха на почтително разстояние. Бедуините отдават на подобен съвет възможно най-голяма почит и не един от нашите неулегнали младежи биха могли да вземат пример от тези неуки хора.

Както винаги когато не си служеше с родния си немски език речта на Крюгер Бей беше направо образец на ораторското изкуство. Той потвърди всичко, каквото бях обещал на шейха и когато свърши, понечи да се оттегли, за да даде възможност на джема да обсъди чутото, обаче шейхът се изправи и каза:

— О, господарю, думите ти бяха като розите, които с аромата си, подмладяват сърцето. Ти искаш да се отдалечиш, за да можем да се съвещаваме? Не е необходимо. Защо ни е такова съвещание? Съгласен съм с всяка твоя дума и подканям всички мои съплеменници да направят същото. Онзи, който има нещо да възрази, нека надигне глас!

Никой не се обади.

— Нека станат всички, които одобряват казаното от Повелителя на войската!

Нито един бедуин не остана седнал.

После шейхът отново се изкачи на висок камък и със силен глас съобщи на своите хора какво споразумение бяхме постигнали. Надигна се всеобщо ликуване. Трябваше да стисна стотици ръце и навсякъде виждах сияещи от благодарност лица.

Първото нещо, което предприех, беше естествено да освободя и Емъри. Той беше чул олелията, силните гласове и така разбрал, че се е случило нещо важно. Но и през ум не му минало, че може да е сключен мир. И затова толкова по-голямо беше удивлението му, когато ме видя да влизам в неговата шатра, за да го развържа.

Това беше първата последица от сключения мир, а втората беше, че ни върнаха оръжията както и всичко друго, което ни бяха взели.

Поисках да ми кажат къде се намира колагасъ. Бяха го завлекли в неговата шатра и там го бяха вързали. Когато влязох вътре, забелязах, че очите му са отворени, но той незабавно ги затвори и се престори, че е в безсъзнание, само за да избегне подигравките ми. Беше плюл кръв и беше загубил два зъба, едно доказателство, че ударът с приклада в никакъв случай не е бил нежна милувка. Убедих се, че не му е възможно да се освободи и излязох навън.

Беше постигнато съгласие улед аярите да напуснат теснината и да издигнат бивака си навън на открито. Но преди това, сключването на мир трябваше да се извърши с всички формалности, което според изискванията щеше да стане с припяването на свещената фатиха, както и на някои други молитви. За тази цел бе достатъчно и присъствието на Крюгер Бей и на Емъри. Аз предпочетох да си спестя скучната церемония и отидох при моите войници, за да им съобщя за споразумението ни.

После се метнах на коня и поех право през пролома и минавайки през тълпата на доскорошните ни врагове, се насочих към северния край на прохода, където беше заел позиция първият ни ескадрон. Хората се учудиха немалко когато ме видяха да се задавам откъм неприятелския лагер, разбира се и те посрещнаха с радост вестта, която им занесох.

Както вече споменах, бях предполагал, че Винету ще се намира при тази войскова част и скоро се оказа, че наистина е така. Преди още да успея да си отворя устата той се приближи до мен и ме попита:

— Моят брат е сключил мир с войните на улед аярите, нали?

— Да. Всичко мина добре и не проляхме нито капка кръв.

Това го дължа само на теб, моя брат.

— Винету не е заслужил никакви благодарности, защото моят брат Шарли би направил същото за мен. А не съществуваше и никаква опасност, не бях вързан здраво и всеки момент можех да изчезна. Какво стана с убиеца и предателя Томас Мелтън?

— Лежи вързан в шатрата си. Улед аярите ще напуснат прохода и ще построят лагера си тук. Ние ще останем съвсем наблизо и ще свикаме всичките си войскови части на едно място.