Карл Май - Крюгер Бей

— Ще ги изпълня, ще ги изпълня! О, Аллах, о, Мохамед! В ръцете ще ни паднат четиринайсет улед аюни и самият им шейх е сред тях! Ще можем да утолим жаждата си за отмъщение. Ще пролеем кръвта им и…

— Чакай! — прекъснах аз възторжените му думи. — Не бива да се посяга на живота им!

— Какво? — попита той съвсем слисан. — Имаме да отмъщаваме за шестнайсет убийства, в ръцете ни ще паднат четиринайсет смъртни врагове и въпреки всичко искаш да се откажем от отмъщението си? Всички жители на тази страна ще ни се смеят и ще ни смятат за хора, които нямат чувство за чест, защото допускат да ги обиждат и избиват.

— Не, никой няма да твърди подобно нещо за вас, понеже ще се разчуе, че сте се отказали да убиете враговете си само заради кръвнината.

— Ефенди, това е такава обида, с която едва ли ще можем да се съгласим!

— Така ли! Е, тогава за нищо на света няма да ви предам улед аюните.

— Но ти забравяш, че в такъв случай и аз няма да изпълня твоите желания.

— Нищо не забравям. Но ти забравяш, че се намирате в ръцете ни. Триста войници са застанали от двете страни на този проход. А стотина мъже са се разположили горе по височината. Вие не можете да ги достигнете с куршумите си, ала те могат да ви застрелят един по един. Нужно е само да дам един-единствен знак и зад вас и над вас ще затрещят всички пушки. Как можете да ни се противопоставите?

Близо минута той гледа мрачно пред себе си, а после отговори:

— Никак! Бяхме непредпазливи. Не биваше да оставаме в тази теснина.

— Е да, искахте тук да ни заловите, а ето че самите вие попаднахте в този капан. Нямам толкова много време, за да разсея съмненията ти с безполезни думи. Давам ти пет минути да вземеш решение. И тъй запомни добре: искам да освободиш англичанина и Повелителя на войската. Освен това ще върнете всичко, каквото сте взели както от тях двамата така и от мен! Настоявам още да ни предадете колагасъ Калаф бен Урик. В замяна ще получиш от мен четиринайсетте улед аюни, но при условие, че се съгласите да ви се заплати кръвнината. Освен това ще ви пусна да излезете от прохода и ще се погрижа да сключите изгоден мир с пашата.

— На когото ще трябва да платим данъка, така ли?

— Разбира се. Оправдавам го, че не желае да се откаже от него, защото той е една част от неговите приходи.

— Но данъкът е много висок за нас! Стадата ни ще трябва първо да се съвземат.

— Ти пак забравяш кръвнината от хиляда и шестстотин женски камили, от които ще можете да платите данъка си.

— Аллах е велик! Хиляда и шестстотин женски камили! Това наистина е далеч повече, отколкото имаме да плащаме на пашата. Значителен брой от животните ще останат за нас и ще могат да увеличат оределите ни стада.

— Да. Виждаш, че ви мисля само доброто. И тъй като жената на име Елатех е любимка на племето ви, тя ще бъде обезщетена за страха и мъченията, които е изтърпяла. Тя е бедна, но аз й обещах да я направя имотна. Улед аюните ще трябва да й дадат също сто женски камили.

— Ефенди, добрината ти е голяма, а ръцете ти носят благословия на всеки, до когото се докоснат! Но така камилите ще станат хиляда и седемстотин! Та това е страшно голяма цифра!

— За улед аюните не е прекалено голяма, защото са богати.

— Но такава жертва ще намали много богатството им!

— Точно това целя! Те ще загубят, но вашата сила и власт ще нарастнат.

— Вярно е, но тъкмо по тази причина се съмнявам, че ще се съгласят да платят толкова висока цена.

— Ще се видят принудени да я платят, защото ще могат да избират само между нея и смъртта. Аз ще се нагърбя с ролята на парламентьор и бъди сигурен, че няма да им отстъпя нито една камила. Няма да пускате на свобода четиринайсетте улед аюни докато не получите целия дийе без каквито и да било удръжки.

— Ти не познаваш тези хора. Те ще се бавят с плащането на кръвнината, ще се въоръжават и подготвят и накрая ще ни нападнат, за да освободят пленниците.

— Не. Не забравяй, че ние ще си тръгнем оттук с нашите войници едва след като данъкът бъде платен. Дотогава ще бъдем ваши гости, които в случай на нужда ще се бият на ваша страна.

— Ефенди, твоите думи ми дават увереността, че намеренията ти към нас са почтени.

— Значи си съгласен с условията ми, а?

— Самият аз — да. Но сигурно знаеш, че нямам властта сам да решавам един толкова важен въпрос. Преди това ще трябва да свикам нашия джема, съвета на старейшините. Ами ти? Нима имаш власт сам да решаваш всичко? Ти си чужденец в тази страна, а сключването на мир е работа на пашата.