Карл Май - Крюгер Бей

— А аз ти казвам, че преди да пристигнат, ти ще си вече труп.

— Тогава те ще отмъстят за мен, защото съм сигурен, че ще ви победят.

Той избухна в неудържим смях.

— Каква доверчивост и каква наивност!

— Смей се, смей се! Нашите войници ще ви разпердушинят!

— Като че ли не ги познавам тези страхливци по-добре от теб! Сега ще ти кажа какво ще стане.

Ето че той се канеше да се хване на уловката ми. Но за да го предизвикам още повече, аз го прекъснах:

— Задръж си обясненията за себе си! Знам по-добре от теб какво ще стане. Били сте толкова лекомислени да се установите на бивак в тази клисура, която е истински капан. Утре нашата войска ще се придвижи насам и ще ви обгради от двете страни. Тогава за вас няма да има спасение!

— И ти ми го казваш? Не схващаш ли каква огромна глупост правиш? Да предположим, че действително сме били толкова непредпазливи да влезем в тази клопка, както си мислиш, но нали тогава със забележката си ми обръщаш внимание на опасността, в която се намираме? Бихме могли незабавно да я избегнем.

— Zounds! [27] О, Боже! — Б. пр. — изплъзна се от устата ми и аз направих такава слисана физиономия като някой човек, който изведнъж проумява каква голяма грешка е допуснал.

— Аха, както виждам вече разбра какъв голям хитрец си. Не се тревожи за нас! Ние навлязохме в прохода само защото тук сме добре скрити, а и можем да запалим нашите огньове. Но още утре в ранни зори ще напуснем това място, тоест само половината от хората ни. Другите ще се оттеглят толкова навътре, че да не могат да бъдат забелязани. Останалите ще се скрият извън пролома зад скалните отломки. После твоите храбри войници ще се появят и ще навлязат с конете си в прохода, който ще се превърне за тях в капан. Щом всичките се озоват вътре, разпръснатите навън улед аяри ще ги последват и ще ги погнат към очакващите ги в дъното свои съплеменници. И едно дете сигурно ще разбере, че след това за твоите хора няма да има друго спасение освен да се предадат безусловно.

Вече знаех каквото исках да знам, но не се издадох пред него. Напротив, придадох си по възможност по-смутен вид, ала не след дълго лицето ми отново се проясни и му казах:

— Сметките ти щяха да са направени добре, ако беше сигурно, че войниците действително ще влязат в клопката.

— Ще влязат, можеш да разчиташ на това! Погрижили сме се точно така да стане. Водачът, чийто указания следвахте с такова непоклатимо доверие, е мой съюзник. И днес той те доведе до езерцето. Снощи идвах близо до бивака ви и му дадох тази заповед, за да останат войниците ви без командири. Също той още утре ще ги вкара в пролома.

— Мътните го взели! Но нали си офицер и би трябвало да си на страната на Крюгер Бей!

— Глупости! Дълго време превивах гръб пред него и се мъчех да спечеля неговата благосклонност, ала вече ме занимават далеч по-важни неща и имам съвсем други планове. Ще се върна в Съединените щати и искам да се възползвам от случая, за да отнеса със себе си една добре натъпкана кесия. Нарочно позволих да бъда обкръжен. Съвсем съзнателно вкарах войниците си в ръцете на шейха на улед аярите. С помощта на моя пратеник подмамих тук Крюгер Бей с неговите три ескадрона. Войниците са вече собственост на шейха. Нека пашата плати за тях откуп. А Крюгер Бей е мой и за свободата си ще трябва да ми плати солидна сума пари. Тук виждам един англичанин, а при вашите войници има един американец. Двамата ще трябва да ми платят откуп. А съвсем случайно в твое лице направих най-скъпоценния улов. Но от теб няма да спечеля нищо, защото ще умреш! Отмъщението за всички злини, които си причинил и на мен, и на моя брат, наведнъж ще се стовари върху теб. А знаеш ли защо с такава откровеност ти разказвам всичко това?

— Не. Твоята искреност ми е направо необяснима.

— За да ти докажа, че съм напълно сигурен в онова, което върша. За теб няма никакво спасение.

— Но тогава спасение няма да има също и за англичанина и за американеца, а още по-малко пък за Крюгер Бей.

— Защо?

— Щом получиш откупа, ще заповядаш да ги убият, за да не те издадат.

— Ах, как изведнъж поумня! — ухили ми се подигравателно той. — Не е необходимо да знаеш какво ще се договоря с тях. Това си е само моя и тяхна работа. Онова, което ще ми платят, ще са само хубави пътни разноски. А отвъд океана ме очакват купища пари. За това вече са се погрижили.

— Може би ще ти паднат от някое наследство, а? Той ми се изхили нахално в лицето. Без да подозира, че вече знаех всичко, негодникът потвърди думите ми.