Карл Май - Крюгер Бей

След това поисках да се обърна към шейха, но тъкмо когато се наканих да го заговоря, той ми направи знак да мълча и ми заяви:

— Мълчи! Не искам да чуя нищо от онова, което желаеш да ми кажеш. Стига Ви, че Ви позволих да малтретирате този човек, без да Ви наказвам. А така ще разберете и какво мисля за него. Той те нарече беглец и убиец, но ти не ми приличаш на избягал престъпник, а и Повелителя на войската едва ли би търпял такъв човек край себе си. Ти си алмани и си навярно християнин, нали?

— Да.

— Тогава си запознат с живота на вашия Спасител, когото ние също считаме за пророк.

— Да.

— Той е имал дванайсет апостоли и ученици. Един от тях го е издал и продал. Знаеш ли как се е казвал?

— Юда Искариотски.

— Добре. Също такъв Юда е и колагасъ, защото предаде и продаде своя приятел и господар, полковника на войската. Изглежда има голямо отмъщение към Вас и навярно ще Ви убие. Но това не бива да става. Няма да Ви предам в ръцете му. Не сте негови пленници, а мои.

— Да ти разкажа ли, защо желае смъртта ми?

— Не сега, защото нямам време. Скоро ще научите какво Ви очаква. За да не можете да избягате, ще наредя добре да Ви охраняват, а за да нямате възможност да разговаряте помежду си, ще ви разделя. Всеки от вас ще лежи в отделна шатра. Повелителя на войската ще остане тук в моята.

— Но аз имам да ти съобщавам някои важни неща, които напълно ще ти докажат…

— Не сега, не сега! — прекъсна ме той. — По-късно, когато ще разполагаме с повече време, ще можеш да ми разказваш колкото си искаш.

Той извика двама от своите бедуини, с тих глас им даде някакви указания, а после те ни отведоха. Единият от тях ме вкара в една шатра, където ми върза и краката. След това заби в земята един кол и щом ми изпразни джобовете веднага ме завърза с въжета за него. Накрая седна навън пред входа, за да ме пази.

Отделянето ми от моите двама другари никак не ме зарадва, но нищо не можах да направя.

Междувременно ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Настъпи вечерта. След последната молитва моят пазач ми донесе няколко глътки вода. Не получих никаква храна.

През платнището на моята шатра забелязах, че горяха няколко огъня, но скоро ги оставиха да угаснат с изключение на един-единствен огън, който щеше да бъде поддържан през цялата нощ. Шумът в бивака замря твърде рано. Хората налягаха да спят, понеже на другия ден трябваше да напуснат прохода още преди зазоряване.

От време на време моят пазач влизаше при мен, за да се увери, че съм още там и да опипа въжетата ми.

Усърдно се опитвах да се отърва от въжето, стягащо моите китки и имах големи изгледи да освободя ръцете си още преди да е настъпил денят. Успеех ли, бях спасен. Но усилията ми се оказаха напразни, защото още преди полунощ долових някакъв съвсем слаб шум откъм задната страна на шатрата. Беше толкова тъмно, че ми бе напълно невъзможно да различа каквото и да било, но веднага си казах, че е Винету, който беше причинил този незначителен шум. Наострих слух.

— Шарли, Шарли! — прошепна някой съвсем наблизо.

— Тук съм — отговорих също тъй тихо.

— Вързан си, нали?

— Както ръцете и краката ми, така и самият аз за един кол.

— Пазачът ти влиза ли вътре?

— От време на време.

— Как ви плениха?

Съвсем накратко му обясних всичко, казах му за предателството на колагасъ и добавих:

— Крюгер Бей е в шатрата на шейха. Скоро ще узнаем къде се намира и Емъри.

— Знам къде е, защото видях как го отведоха. Той е в една шатра чак на другия край на лагера.

— Тогава срежи въжетата ми! Трябва да побързаме да освободим и двамата.

— Не, няма да постъпим така, защото ще провалим всичко. Улед аярите не бива да видят, че сте избягали. Иначе веднага ще предположат, че ще доведем нашите войници, а това ще ги накара час по-скоро да изчезнат оттук. Следователно наложително е да останете. Моят брат Олд Шетърхенд го разбира, нали?

— Да, но в такъв случай трябва да съм сигурен, че войниците ни наистина ще дойдат.

— Самият ти ще ги доведеш.

— Но нали не бива да бягам! Моят пазач ще вдигне тревога.

— Той няма да забележи нищо, защото аз ще остана на твоето място.

— Винету! Не мога да приема подобна жертва.

— Не е никаква жертва. Ако отида аз, няма да мога да разговарям с войниците, понеже не знам езика им. Ако тръгнем двамата, ще открият бягството ти и няма да успеем да ги хванем в капан. Но ако остана тук и отидеш само ти, тогава е сигурно, че ще пленим нашите неприятели, защото още през нощта ще ги обградиш, тъй че сутринта няма да могат да излязат от прохода. За мен не съществува никаква опасност ако остана тук.