Карл Май - Крюгер Бей

— Погребахте ли го?

— Не съвсем — отвърна другият. — Ямата трябва още да се засипе. Побързах да дойда тук преди да сме свършили, понеже чух, че хитрият план, който ти предложих, се е увенчал с успех. Къде е чужденецът от страната Амирика?

— Не е с тези хора.

Човекът дойде вече съвсем близо до нас. Щом Крюгер Бей го зърна, той веднага извика безкрайно изненадан:

— Калаф бен Урик, моят колагасъ! Пленен ли си?

— Не съм пленен, а съм свободен! — гордо му отговори другият.

— Свободен ли? Тогава и аз незабавно ще бъда освободен, понеже предполагам, че…

— Мълчи! — прекъсна го предателят. — Не очаквай помощ от мен! С теб си нямам повече никаква работа, защото…

Той млъкна, без да довърши и отстъпи няколко крачки назад. Погледът му беше паднал върху моето лице. Позна ме, тъй както и аз го бях познал, ала не повярва на очите си, а със затаен дъх попита шейха:

— Този пленник каза ли ти името си?

— Да. Нарича се Бен Немзи и е от Билад ал Алман. Тогава той възкликна на английски:

— The devil! [25] По дяволите! — Б. пр. Значи очите ми не са ме излъгали, макар да е невероятно! Олд Шетърхенд! Ти си Олд Шетърхенд! Още на времето се говореше, че Шетърхенд бил известен и в Сахара. Човече, ако не искаш да те считам за страхливец, тогава говори! Наистина ли си онзи подлец, чието име току-що споменах три пъти?

При тези думи той сложи длан върху рамото ми. С енергично движение се отърсих от ръката му.

— Томас Мелтън, мери си думите! Винаги, когато Олд Шетърхенд е попадал на следите ти, не си имал никакъв повод за тържествуване.

— Значи ти си Олд Шетърхенд! И си тръгнал на поход с Крюгер Бей, стария побъркан немски скитник, за да вразумите улед аярите! Е, радвай се! Ще се чувствуваш възможно най-добре! Мислиш ли си понякога за форт Уинтах?

— Много често! Ако добре си спомням, по твърде основателни причини на теб ти се наложи да изчезнеш оттам.

— А мислиш ли си и за форт Едуардс?

— Също. Струва ми се, че там нейде те бях спипал.

— Да, гони ме през гори и прерии като бясно куче. Но извърши глупостта да не ме съдиш самият ти и веднага да ме обесиш, а най-човеколюбиво ме предаде на полицията. Тя пък се оказа дотам наивна да ми остави една дупка, през която да мога да пропълзя. Оттогава твоята възлюбена физиономия ми изчезна от хоризонта. Линеех и чезнех по теб и лесно можеш да си представиш с каква блажена радост изведнъж като по чудо те виждам изправен пред мен. Дължа ти много по-голяма благодарност, отколкото си мислиш. Може би си спомняш за моя брат Хари, а?

— Да. Изобщо познавам милото ти семейство по-добре, отколкото подозираш и отколкото е желателно за цялата пасмина на рода Мелтънови.

— Well, ще изчакаме, ще видим! Навярно от време на време си спомняш за Асиенда дел Аройо, а?

— Която брат ти нареди да бъде подпалена и опустошена? Е, да.

— Може би си спомняш и за мината Алмаден алто?

— Където плених брат ти ли?

— Да.

Тогава по твоя вина той загуби цялото си състояние. Беше скрил всичко там и когато по-късно отново се изкачи до Алмаден, то беше изчезнало. Сигурно някой проклет индианец го е намерил в старата шахта!

— Лъжеш се. Още навремето взех всичко и го разпределих между бедните немски преселници, на които той изигра такъв мръсен номер.

— Hell and Damnation. [26] По дяволите, хиляди проклятия! — Б. пр. Е, тогава така ще ти се отблагодаря, че здрава кост няма да остане по теб. Ех, де да беше и брат ми тук! Какво блаженство щеше да изпита, ако те видеше в ръцете ми! Но в крайна сметка си го мислел за мъртъв, нали?

— Разбира се.

— Бъди тъй добър и не ме карай да ти се смея! Предал си го на индианците, които не е трябвало да се церемонят с него много-много, също както днес улед аярите ще те предадат в ръцете ми. Но той им избягал и сега е здрав и читав. Сигурно страшно много се радваш да го чуеш от мен. Между другото нека отбележа, че ще трябва по-бързо да се радваш, защото най-късно утре ще си мъртвец.

— Pshaw! — изсмях се възможно по-непринудено. Направих го, за да го ядосам, защото така се надявах да узная от него нещо за бойния план на улед аярите.

— Не се смей! — предупреди ме той. — Говоря най-сериозно.

— И въпреки това се смея. Даже и да се намирах в твоя власт, пак нямаше да можеш тъй лесно да изпълниш онова, което си си въобразил.

— Може би, защото си Олд Шетърхенд и би трябвало да се страхувам от теб, а?

— Не, макар вече често да съм доказвал, че Олд Шетърхенд се е справял и с далеч по-опасни хора от теб. Не е нужно да предприемам абсолютно нищо за освобождението си, понеже за това ще се погрижат войсковите части, с които дойдох дотук.