Карл Май - Крюгер Бей

— Зад скалите.

— Там са ни очаквали. Значи несъмнено са знаели, че ще дойдем. Узнали са го от някой, който е бил добре осведомен, че ще ни заведеш до онова езерце. Кой го е знаел?

— Никой друг.

— Да, никой освен теб. Следователно предателят си ти.

— Аз ли? Откъде пък ти хрумна? Нима не доказах верността си? Нима не яздих до Тунис, за да повикам помощ?

— Искаш да кажеш, за да вкараш в ръцете на улед аярите още повече войници! Кой беше онзи ездач, с когото в полунощ разговаря недалеч от нашия бивак?

Водачът не беше очаквал такъв въпрос. Страхът го накара да онемее.

— Отговаряй! — казах му заповеднически.

— Господарю… на такъв… на такъв въпрос… не мога да отговоря — със заекване промълви той.

— Можеш! Кой беше?

— С никого не съм разговарял. Изобщо не съм напускал бивака.

— Не лъжи! Уговорил си се с онзи колагасъ Калаф бен Урик да ни предадеш в ръцете на улед аярите.

— Машшалах, господарю, кажи ми кой ме е наклеветил така, за да го застрелям!

— Не ми говори за стрелба, защото самият ти ще бъдеш разстрелян. По военните закони смъртта ти е неизбежна.

— Господарю, невинен съм! Знам…

— Мълчи! — срязах го аз. — След изчезването ни като водач ти си ръководил нашето издирване и нарочно не си обърнал внимание на следите ни. Самият колагасъ ми каза, че си негов съюзник.

— Подлецът! Той е…

— Мълчи! Ти си предател и се канеше да ни изпратиш на гибел. Разоръжете този мерзавец и го вържете! Още утре Повелителя на войската ще произнесе присъдата му!

Хората бяха толкова слисани да чуят, че радващият се на такова голямо доверие подофицер бе заподозрян в подобно престъпление, че се забавиха да изпълнят заповедта ми. Той се възползва от това обстоятелство.

— Моята присъда ли? — извика негодникът. — Преди това ще бъде произнесена твоята, проклет гяур!

Той бързо извади ножа си и се опита да го забие в гърдите ми. Държах пушката на Винету в ръка. С нея отбих удара и посегнах да заловя предателя. Обаче той успя да се изплъзне изпод ръката ми и побягна към мястото, където стояха конете. Присъстващите бяха толкова изненадани, че никой не тръгна да го преследва. Аз също не се помръднах, но вдигнах Сребърната карабина в положение за стрелба.

Самият човек не ме интересуваше. Можеше спокойно да избяга, ала беше много близко до ума, че щеше да се отправи към прохода и да отиде при улед аярите, а точно това трябваше да се предотврати. Каменните късове ми пречеха да видя конете, но когато беглецът се метнеше на някой от тях, щеше да се озове достатъчно високо, за да се покаже над скалите. Точно този миг изчаквах. Дочух пръхтенето на едно от животните както и тропот от копита. Той беше възседнал вече някой от конете. Видях го насреща как препусна, прицелих се в дясното му рамо и натиснах спусъка. Изстрелът изтрещя. Разнесе се вик и ездачът изчезна.

— Свалих го от коня — казах аз и наведох дулото на пушката. — Бързо отидете да го донесете при мен!

Мнозина се затичаха натам. Когато го довлякоха видях, че е в безсъзнание.

— Нека хекиминът [28] Лекар. — Б. пр. се погрижи за раната му, а после го вържете — заповядах аз. Не бива да го изпускаме из очи.

— Защо ще го връзвате? — попита някой зад мен. — Изглежда ми свестен мъж, а и имаше добро поведение. Кой разстрелва човек само заради някакво си подозрение?

Тези думи бяха подвикнати на английски език и когато се обърнах видях пред себе си мнимия Хънтър. Тъкмо той ми беше добре дошъл.

— Укорявате ли ме? — попитах го на същия език. — Нямате никакъв повод.

— Разполагате ли с доказателства за вината на този подофицер?

— Да.

— Тогава би трябвало да направите срещу него донесение пред властите, за да може да бъде изправен пред военен съд.

Нямахте никакво право да стреляте по него.

— Pshaw! За онова, което направих ще отговарям пред Крюгер Бей. Но как така се застъпвате тъй горещо за един предател?

— Първо ще трябва да се докаже, че е такъв.

— Вече е доказано. В последно време наистина забелязах, че изпитвате някаква особена симпатия към този човек и че тайно твърде много се занимавате с него. Ето че сега го защитавате без това да е ваша работа. Можете ли да ми изтъкнете някаква причина за поведението си?

— Не е необходимо да се оправдавам пред Вас.

— Тъй значи! Това е Ваше мнение. А моето е по-различно. Да Ви кажа ли, защо сте завързали толкова голямо приятелство с този предател?

— Ще Ви бъде много трудно.

— Напротив — детински лесно е! Той е връзката между Вас и колагасъ Калаф бен Урик, когото искате да измъкнете от страната.