Карл Май - Сатана и Юда

— Чарли! Да поубия ли малко от тези типове?

— Не, не е необходимо, защото ще се разберем с добро. Но се качи при нас!

Той направи каквото му казах, а червенокожите изобщо не му попречиха. Дързостта му съвсем ги беше смаяла. След като се изкачи на платформата, първият му въпрос беше:

— Къде са се скрили двамата Мелтън? Знаете ли?

— Да. Но почакай, първо ще трябва да се споразумея с индианците. Отново се обърнах към юмите:

— Моите червенокожи братя видяха, че не се страхуваме от тях и че по-скоро те са в ръцете ни, отколкото ние в техните. Също така вече знаят, че ние искаме от тях само двамата бледолики. Ще ни оставят ли спокойно да си отидем заедно с пленниците?

— Значи нищо друго не искаш от нас? — попита ме същият индианец.

— И конете. Нищо друго!

— Може би ще поискаш и бялата скуоу, която живее тук, а?

— Не.

— Тя беше скуоу на нашия вожд и ние сме длъжни да я закриляме.

— Нямаме намерение да я вземаме с нас.

— И ще оставите непокътнато всичко, което й принадлежи?

— Да. Няма да се докоснем до нищо, което е нейна законна собственост.

— Тогава сме готови да сключим мир с вас. Къде ще изпушим лулата на помирението?

— Тук горе при нас.

— Всички ли трябва да се качим?

— Не. Достатъчно е да дойдеш само ти, защото ти се изказа от името на твоите братя и ще действаш и заради тях. Донеси си калюмета!

Той се изкачи при нас и свали от врата си своята стара мърлява лула. Тютюн имаше в една торбичка, пъхната в пояса му. Насядахме и калюметът обиколи всички в кръг. Въпреки че се стараехме да съкратим доколкото е възможно тържествената церемония, можехме да вярваме, че юмите ще съблюдават споразумението. Това бе потвърдено и от техния представител, който най-накрая се изправи и тържествено заяви:

— Между вас и нас е сключен мир. Вие сте само трима воини, а ние сме толкова многобройни и въпреки това паднахме в ръцете ви, защото нямаме такава омагьосана пушка като Поразяващата ръка. Моите братя действително ли ще удържат на думата си и нищо няма да ни вземат?

— Да — отговорих аз. — Никога не сме нарушавали дадената от нас дума.

— Тогава ще ви докажем, че и нашите намерения са честни. Воините ни ще донесат и ще оставят тук при вас всичките си пушки и ножове. Така ще сте сигурни, че наистина спазваме мира.

— Нека моят червенокож брат даде тази заповед. Освен това желаем да поддържате огъня до настъпването на деня и никой от вас да не се отдалечава от него. Съгласен ли си?

— Да.

— И накрая да ни кажеш къде са конете ни!

— Те пасат отсреща между дърветата, където е тъмно.

— Изпразнихте ли кобурите на седлата?

— Да.

— Кой взе предметите, намиращи се в тях?

— Двамата бледолики, които искате да плените.

— Заедно с конете ни заловихте и един млад бледолик. Къде е той сега?

— Младият бледолик е затворен тук в пуеблото.

— Къде?

— Не ни казаха. Видяхме само, че го накараха да се изкачи по две стълби нагоре.

— Значи е стигнал до тази платформа, а?

— Да, а после го принудиха да се спусне през дупката в жилището на бялата скуоу.

— Там има ли помещения, подходящи да се държат пленници?

— Не, защото са все обикновени жилища. Може би са го накарали да слезе една стълба по-надолу.

— Но нали щяхте да го видите!

— Не, тъй като от този етаж се слиза на приземния през един вътрешен вход.

— И къде се намира този вход?

— В най-далечния край от дясната страна, в задното помещение, там където е кухнята на бледоликата скуоу.

— Къде спи тя обикновено?

— В предпоследната стая откъм същата страна. Ти научи вече всичко, каквото мога да ти кажа. Сега ще наредя да донесат оръжията.

Той се отдалечи, за да даде съответната заповед. Тук трябва още да спомена, че непрекъснато наблюдавахме отвора, който водеше към жилището на Юдит. Намирахме се близо до него и никак не беше изключено Джонатан Мелтън да се изкачи по стълбата и да се опита да ни изпрати някой куршум. Двамата индианци, които спуснахме върху платформата на приземния етаж, отдавна бяха слезли долу и се бяха присъединили към своите другари при огъня. Изобщо не бяха пострадали.

Ето че юмите донесоха оръжията си и ние ги накарахме да ги струпат близо до нас. След като носачите се отдалечиха, пак останахме сами и можехме да се заловим с освобождаването на Фогел и пленяването на Джонатан Мелтън.

Най-напред разказах на англичанина как с помощта на ласата бяхме успели да се спуснем върху пуеблото и как бяхме заловили стария Мелтън.