Карл Май: Сатана и Юда

На лицето му се изписа такова изражение, сякаш искаше да ме изяде.

— Като пленници ли? Също и Джонатан? Глупости! Искаш да ме изплашиш или да ме ядосаш, обаче няма да успееш!

— Мистър Мелтън, ти завинаги си обезвреден. Безразлично ми е дали ще се радваш или ядосваш. Говоря истината и ако не ти се вярва, много скоро ще получиш доказателства.

— The devil! Както изглежда, действително си уверен в успеха си! Впрочем в момента не ми е до това, имам нещо друго на ум. И ако си умен, ще можеш да направиш добра сделка! Съгласен ли си?

— Защо не? Стига само сделката да е почтена — отвърнах аз, любопитен да чуя онова, което беше готов да ми каже.

— Много е почтена, изключително почтена, стига и самият ти да се отнесеш почтено към мен.

— Не съм подлец. Може би най-сетне си го разбрал.

— Разбрах го и затова вярвам, че могольоните ще влязат в капан. Тъкмо на това се основава и сделката, която имам намерение да ти предложа.

— Тогава говори!

— Ще поискам от теб една услуга и в замяна ти обещавам възнаграждение, което ще е безмерно по-голямо от малкото, направено за мен.

— Каква услуга искаш?

— Да ме пуснеш на свобода и да ми върнеш парите, които взе от мен!

— А какво можеш да ми предложиш в замяна!

— Милиони!

— Милиони, това хич не е малко.! И колко са те?

— Между два и три милиона долара. Точната сума не е толкова важна. И така, съгласен ли си?

— Да.

— Даваш ли ми дума, че ще бъда свободен и ще получа парите?

— Да. Веднага щом с твоя помощ взема милионите, ще те пусна на свобода и ще ти върна твоите пари.

— Трябва да сме откровени един към друг. Сър, я ми кажи, наистина ли мислиш, че ще победите могольоните?

— Нещо повече. Ще ги пленим от първия до последния.

— Също и моя син ли?

— И него.

— Добре! Вярно, че ми е син, но се отнесе към мен като истински негодник. Той така раздели парите на Хънтър, че задържа за себе си почти всичко, а на мен даде някаква мизерна сума. Пада му се, ако сега го предам. И така, слушай внимателно! Той сигурно ще носи през рамо една чанта от черна кожа…

— Аха, добре!

— В нея има един портфейл. В него са скрити милионите заедно с няколко писма.

— Това сигурно ли е?

— Няма никакво съмнение! Доволен ли си!

— Всъщност не.

— Защо? Ще получиш милионите. Иде ми да полудея, че съм принуден да ти ги отстъпя!

— Но все пак се опита да ме водиш за носа! Щях да получа парите и без да ти давам каквото и да било обещание. Джонатан във всички случаи ще бъде мой пленник. Непременно щях да открия неговия портфейл.

— И така да е. Все пак се надявам, че заради тази малка хитрина няма да ми се разсърдиш, нали?

— Ни най-малко. Аз се надявам твоите сведения да са верни, а и Джонатан все още да притежава парите, защото нали поставих условието да ги получа с твоя помощ!

— Така и ще ги получиш.

— А какво ще стане после с Джонатан? Възможно е да бъде убит!

— Не мога да му помогна. Той ме измами. Отказвам се от него и ми е все едно какво ще му се случи. Ако умре, ще е добре дошло, понеже по-късно няма да ме безпокои. Обаче най-добрата сделка в случая правиш ти.

И този човек беше баща! Ужасих се. Имах чувството, че някой сложи парче лед върху гърба ми. Но въпреки всичко се овладях и невъзмутимо отвърнах:

— Да, възнаграждението ми действително е голямо, ала не може да ме накара да загубя самообладание, защото вече и без друго съм богат. Милионите са в джоба ми.

— Много ми се ще да ги видя! — изсмя се той.

— Ще ти направя тази услуга. Я виж тук! Ето… ето… ето и ето! Измъкнах портфейла, отворих го и при всяко «ето» тиквах пред очите му някой от пликовете. Ах, каква физиономия направи само! Очите му сякаш искаха да изскочат от орбитите си. С рязко движение той надигна глава, колкото му позволяваха ремъците, и ревна:

— Това… това… та това… откъде имаш този портфейл? О-о, ти сатана, сатана, сатана!

— Я не се вълнувай толкова много! — предупредих го аз. Какво лошо има, че направих тайно посещение във вигвама на сина ти? Жал ми е само за теб. Няма как да удържиш на думата си и да ми помогнеш да прибера обещаните милиони. Взех ги и без теб, а щом е тъй, не мога да те освободя. Няма начин да си получиш обратно и парите.

Той не отговори. Главата му безсилно се отпусна назад. Страните му хлътнаха, а очите му се затвориха. Помислих си, че вследствие на силното разочарование негодникът бе изпаднал в безсъзнание, и вече му бях обърнал гръб, за да си тръгна, когато той изведнъж изпружи тяло и така напъна ремъците, стегнали ръцете и краката му, че те взеха да пращят и да пукат, а колчетата се огънаха. Изкрещя ми с все сила: