Карл Май - Сатана и Юда

— Няма — гордо отвърна той.

— Какво щяхте да направите, ако бяхте срещнали съпротива от страна на нихорасите?

— Щяхме да ги избием, да отведем жените и девойките им, както и да вземем с нас цялото им имущество.

— Както чувам, ти ми каза самата истина. Законът на дивата пустош гласи: «Отвръщай на удара с удар!» Ето че нихорасите излязоха победители. Какво можете да очаквате от тях?

— Същото.

— Ако не бяхме тук с Винету с тези думи ти решаваш вашата участ. Ние предложихме на нихорасите помощта си, но им казахме и условията, при които можем да ги подкрепим.

— И какви са тези условия? — бързо попита той, като вдигна очи.

— Животът ви ще бъде пощаден.

— А какво ще стане със свещените ни амулети?

— Ще можете да ги задържите.

— Уф! Значи ще имаме право да се върнем при нашите в бивака край Бялата скала?

— Да.

— Тогава ме развържи! Веднага се съгласявам с условията ви. Незабавно се мятаме на конете и поемаме обратно!

— Чакай! Толкова бързо няма да стане! Ние двамата спасихме живота ви, както и вашите амулети, но дали ще можете да задържите други неща, това е въпрос, който ще трябва да бъде решен от вожда на нихорасите.

Бързата стрела направи презрително движение с ръка.

— Нали моите братя видяха, че плененият вожд на могольоните не желае да говори с мен. Той не ме е погледнал един-единствен път. Как тогава може да очаква от мен приемливи условия?

Тук вождът на могольоните побърза да го прекъсне:

— Ще разговарям с теб. Ето виж, вече те гледам! И така, кажи какво искаш от нас!

Нихорасът се поколеба кратко, а после отговори:

— Винету, прочутият вожд на апачите, както и Олд Шетърхенд, великият ловец и воин на дивата пустош, са мои приятели и братя. Техните сърца са изпълнени с милост и състрадание макар десниците им да притежават силата на мечка. Те не обичат да виждат как се пролива кръв, нито да гледат как облакът на тъгата засенчва нечие лице. Иска ми се да постъпя като тях от благодарност, загдето изпушиха заедно с мен лулата на братството. Това, от една страна. От друга страна, могольоните се канеха да ни нападнат, за да ни избият и да отмъкнат цялото ни имущество. Но не им се удаде. Вместо това ние ги победихме, и то без да бъде пролята и капка кръв на наш воин. Ето защо и моето сърце е настроено милостиво и ще поискам от могольоните само техните коне и оръжия.

— Уф! — възкликна Силния вятър. — Няма да се съглася!

— Тогава сте мои пленници и ще ви сполети същата съдба, която щеше да сполети и нас, ако бяхме във ваша власт. Ти ще умреш на кола на мъченията, а заедно с теб и всичките твои воини, които ни паднат живи в ръцете. А те ще са всички онези, които няма да бъдат застреляни, понеже никой, абсолютно никой няма да ни се изплъзне.

— Мога само да те посъветвам да се съгласиш с условията на вожда на нихорасите! — опита се да го склони Винету.

— Много са сурови! — опъна се Силния вятър.

— Не, напротив, твърде леки са! — подхвърлих аз. — Ти би поставил съвсем други условия, както сам каза.

— Мога ли да обмисля този труден въпрос малко по-обстойно?

— Разбира се. Половината път на слънцето достатъчен ли ти е?

— Да.

— Добре. Нека твоите двама възрастни воини се приближат, за да се посъветват с теб. Но преди това настоявам всички твои хора да предадат оръжията си. Ако не дадеш незабавно въпросната заповед, ще наредя веднага да започне боят, чийто единствен резултат ще е избиването до крак на вашите воини.

— А после ще им върнете ли оръжията?

— Щом изтече времето на съвещанието, пак ще ги получат. Тогава ти ще ни кажеш какво си решил.

— Винету ще ми обещае ли същото?

— И аз ти давам думата си — отвърна апачът.

Тогава Силния вятър нареди на своите двама старейшини:

— Думите на тези велики воини са като две клетви. Отидете при нашите воини, подканете ги да си предадат оръжията и ги накарайте да ги съберат на куп в средата на платото. Нека нихорасите ги пазят като гаранция за споразумението ни! После се върнете при мен, за да направим съвещание!

Бавно и тежко те се изправиха на крака и се отдалечиха. Могольонът и аз знаехме много добре какво правим, само че имахме различни основания.

Аз очаквах пристигането на Емъри с пленниците. Ако той дойде и намиращите се на платото могольони видят своите другари вързани с ремъци, сигурно щяха да посегнат към оръжията, за да освободят съплеменниците си. По тази причина бях поставил горното искане. Ако могольоните са обезоръжени, Емъри най-спокойно може да се появи.