Карл Май - Аллах ил Аллах!

Муадинът и старият Азра стояха в средата на обграденото от зрители място. Както узнах по-късно, те са били избрани от съвета на старейшините, за да ръководят организирането и провеждането на двубоя. Щом ме видяха, Азра се приближи до мен и попита:

— Знаеш ли условията на борбата, о, господарю?

— Да, нали муадинът ги оповести. Кои са онези двама мъже зад Фалахд?

— Те са пратениците на османлиите и московците.

— А-а, значи затова ме зяпат с такива отровни погледи!

— Да, естествено те са силно разтревожени за изхода от двубоя. Плановете им могат да се осъществят само ако Фалахд излезе победител. Знаят го много добре.

Великанът забеляза, че ставаше дума за него и скочи на крака.

— Защо закъсня толкова? — грубо ми се сопна той.

— Ето ме! — отвърнах най-спокойно.

— Храбрият мъж не кара противника му да го чака.

— Я погледни сянката си! Точно сега е пладне. Впрочем не съм дошъл, за да се бия с думи. Нека силата и ловкостта решават!

— Тъй и ще бъде. Да започваме!

Със свити юмруци той се накани да се нахвърли върху мен, ала Азра се изпречи на пътя му.

— Чакай! Преди това пред свидетели ще трябва да уточним правилата.

— Правилата ли? Нямам нужда от правила.

— Двубоят трябва да е честен! Но преди всичко да определим с какви дрехи ще се биете?

— Всеки ще прави каквото си иска! — Онзи, който помоли за милост, трябва да бъде пощаден!

— Но това е позорно!

— Именно затова той ще бъде прокуден от племето, но поне ще си спаси живота. По какви правила ще се биете?

— По никакви. Всеки ще удря, както си иска.

— Ти съгласен ли си?

— Да.

— Тогава нека ханумата ви даде знак да започнете.

Великанът захвърли своя бурнус и се изправи пред мен само по шалвари. Горната част на тялото му бе натъркана с мазнина, за да се изплъзва по-лесно от ръцете на противника си. Изглеждаше невъзможно да поклатиш човек с подобно великанско телосложение, а могъщите му мускули сякаш бяха излети от стомана.

Последвах примера на противника си и също хвърлих моя бурнус на земята, но не сметнах за необходимо да се разсъбличам повече. Не свалих дори турския си елек, който носех под бурнуса. Подадох на Халеф връхната си дреха, за да я пази.

— В името на Аллаха, съблечи се! — предупреди ме старият, защото ми мислеше доброто. — Така много лесно може да те сграбчи.

— По-добре да не се опитва.

— Непредпазлив си!

— Ами!

След това настъпи пълна тишина и всички погледи се насочиха към ханумата, която трябваше да даде знак за започването на двубоя. Но ето че в този момент баща й се обади със силен глас:

— Тук нямате ли обичай преди началото на всеки двубой противниците да си подават ръка като тържествено уверение, че никой от тях няма да се опита по някакъв начин да изиграе другия?

— Да му подам ръка ли? На този чакал? — изсмя се великанът. — Как мога да му подам ръка? Нека само ми дойде да го удуша!

С тези думи той протегна към мен свитите си юмруци.

— Мислех ти доброто — отговорих му най-спокойно, — но тъй като продължаваш да ме обиждаш, няма да те щадя така, както си бях наумил. С три удара ще те просна на земята, освен ако веднага не ме помолиш за милост!

— Човече, ти си луд! Още с първия удар ще ти смажа черепа!

— Добре! Опитай се!

Ние двамата бяхме застанали така, че да можем да виждаме ханумата. На нея ясно й личеше, колко й бе тежко да даде знак за започване на схватката. Ето че най-после тя вдигна ръка.

— Започвайте! — извика Азра.

Обзети от неописуемо вълнение, всички зрители бяха вперили поглед в нас.

Великанът нададе силен яростен вик и от двайсетина крачки се втурна към мен толкова устремно, сякаш се канеше да срути цяла къща. Протегнал лявата си ръка, за да ме сграбчи, той още отдалече вдигна десния си юмрук с намерение да ми нанесе смъртоносен удар.

— Уа, уа — внимавай! Внимавай де! Завикаха ми от всички страни. — Напада те!

Както изглеждаше, тези викове бяха донякъде оправдани, защото аз се държах така, като че животът ми бе извън всяка опасност. Бях пъхнал ръце в джобовете си. Ала десницата ми бе свита в юмрук и изпод полузатворените клепачи погледът ми зорко следеше всяко движение на моя противник.

— Ето ти, гадно псе! — изрева Фалахд. Несъмнено само след миг той щеше да ме достигне, но с един мощен скок аз се втурнах срещу него, тъй че двамата се сблъскахме твърде шумно. В бясната си атака той бе пресметнал действията си, съобразявайки се точно с мястото, където бях застанал. И протегнатата му лява ръка и десницата, готова да нанесе споменатия вече удар, имаха за цел въпросната ми позиция. Само че моят скок я премести с няколко стъпки по-напред.