Карл Май - Аллах ил Аллах!

За трети път се обърнах към ханумата и обявих:

— Ракам талахт — номер три!

И тогава лека-полека се разрази буря от одобрителни викове, които отначало бяха полувисоки и единични, но после започнаха да стават все по-силни и по-бурни.

— Ал ард — на земята!

Всички, с изключение на привържениците на Фалахд, усетиха да ги обзема някакво чувство на облекчение. Той бе за тях истински тиранин, без самите те да смееха да си го признаят. Повечето от тях ме бяха вече отписали и затова в този момент тяхното ликуване избухна толкова по-шумно и по-искрено. Ако Фалахд бе излязъл победител, сигурно нямаше да го посрещнат с такива овации.

Въпреки че всички присъстващи бяха завладени от такова въодушевление и възторг, все пак никой не се помръдна от мястото си. Та нали зрелището все още не беше свършило! Само старият Азра се приближи до мен и като ми подаде ръка, каза:

— Ти превърна думите си от снощи в действителност. Аз смятах подобно нещо за невъзможно. Аллах ти е дал силата на слона.

— Лъжеш се! Далеч не съм толкова силен като Фалахд.

— Че как е възможно? — учудено попита той. — Нали с юмруците си го повали на земята, докато той не успя дори да те одраска! Значи ти си по-силният.

— физическата сила не е всичко. Много важна е сръчността, а освен това има и някои трикове и хватки, които, ако са известни на слабия, му дават предимство и пред най-силния великан.

— Не разбирам думите ти, ала виждам резултата. Мъртъв ли е Фалахд?

— Не ми се вярва, но ще проверя. Наведох се над победения противник и опипах сърдечната област. Макар бавно и тихо сърцето му още биеше.

— Не е мъртъв, само е в безсъзнание.

— Убий го! Ножът ти е в пояса. Забий го в сърцето му!

— Не, няма да го направя! Уговорихме се, че победеният има право да помоли за милост. Затова ще изчакам да дойде в съзнание, но първо ще го обезвредя.

С тези думи измъкнах няколко ремъка от джоба си. Старият направи слисана физиономия.

— Винаги ли носиш тези ремъци със себе си?

— Не, взех ги преди малко, само за да го вържа.

— Значи предварително си знаел, че ще го победиш?

— Да.

— Ти си велик човек. Вържи го и ела с мен при ханумата!

При започването на двубоя Халеф се беше оттеглил малко по-надалеч, но след като видя намеренията ми, бързо се притече.

— Сихди, ти си такъв бахлууан, какъвто досега не съм виждал. Признавам, че треперих за живота ти.

— Познавах противника си. Вярно, мислех го за силен, но също и за глупав и тромав човек. Помогни ми да вържем краката и ръцете му!

Докато го връзвахме с обединени усилия, погледът на Халеф непрекъснато шареше между мен и изпадналия в безсъзнание Фалахд. Щом свършихме работата си, дребосъкът се изправи и ме погледна със светнали очи.

— Сихди, никога досега не съм имал такъв господар като теб. Няма да те изоставя, докато все още се нуждаеш от услугите ми. Но я ми кажи, наистина ли искаш да подариш живота на този негодник?

— В никакъв случай няма да го убия. Възможно е според твоите представи животът му да ми принадлежи, но аз съм християнин. Отнема ли му живота, това няма да е нищо друго освен подло убийство, което ще ми тежи на съвестта до края на моите земни дни.

— Но помисли си само, колко е опасно да оставиш живо едно такова хищно животно! Така едва ли правиш услуга на човечеството!

— Знам, но ще изпълня дълга си.

Халеф ми хвърли сериозен поглед, изпълнен с упрек.

— Сихди, изслушай ме! Вярно, че съм само твой закрилник, но те обичам и ми се иска да те видя велик човек, на когото всички завиждат. Знаеш ли, кое е твой дълг? Вземи ханумата за жена и като шейх направи племето на бени салахите прочуто и страшно за враговете си. Нека славата му се понесе докъдето стига пустинята, че и по-надалеч, чак до най-отдалечените граници на Магреб. С радост ще те подкрепям в твоята работа и хората край всички лагерни огньове и във всички шатри на бадуахните [42] Бадуахн — мн. ч. от бадаун (бедуин). — Бел. нем. изд. ще говорят с почит и въодушевление за Кара Бен Немзи, Абу ас са’йка, както и за неговия закрилник Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах.

Тъй, ето ти на предначертана моята линия на живота! Жалко само, че тя нямаше нищо общо с плановете ми. Нямаше съмнение, че Халеф ми мислеше доброто, но просто беше невъзможно да му се втълпи каквото и да било разбиране за духовния живот и душевността на европееца. Ето защо се отказах да отговоря на предложението му, а казах следното:

— Сега нямам възможност да мисля за такива неща. Трябва да отида при ханумата. В това време ти остани при Фалахд и не пускай никой да се приближи до него!