Карл Май - Аллах ил Аллах!

Всъщност напомнянето ми се оказа излишно, защото на никой от досегашните привърженици на Фалахд и през ум не му минаваше да се приближи до него. Според техните възгледи той бе вече изключително моя собственост. Те нямаха никакво право да се интересуват от неговата участ.

Когато се приближих до ханумата, тя ми подаде ръка и каза:

— Благодаря ти, о, господарю! Ти ме освободи от един много зъл неприятел. Никога няма да го забравя.

И все пак при тези думи тя не намери сили да ме погледне открито в очите. Въпреки поражението на нейния враг, сърцето й бе пълно с тревога. Тя принадлежеше вече на победителя, т.е. на мен,… какво ли щеше да излезе от всичко това?

В мен се надигна топло чувство към Тарик и Бадия. Не, те нямаше да имат никаква причина да са недоволни от решението ми.

Бащата на Бадия протегна към мен и двете си ръце:

— Бъди ми добре дошъл! Ти си герой на героите и си най-големият храбрец измежду храбреците. Моята дъщеря ще живее в твоята шатра в пълна безопасност, а ти ще водиш бени салахите от победа към победа, за да се прочуят от изгрев слънце до залез слънце.

В този момент се приближи и муадинът. Той удари по своята дъска и се провикна:

— Чуйте, мъже и жени от благородното племе на бени салахите! Кара Бен Немзи, Бащата на светкавицата, прочут воин от една далечна страна, победи Фалахд, кандидата за ръката на ханумата. Сега тя принадлежи на победителя! Аллах да го благослови и да му даде толкова деца и внуци, колкото са песъчинките в пустинята. Ще организираме грандиозна фантазия в чест на новия шейх и по всички посоки на света ще разпратим вестоносци, за да известят името му на племената. Заколете овце и агнета, изпечете хляб, сварете тлъст кускус! Донесете лагми, сок от фурми, вземете струнни инструменти и свирки, за да възвеличим с музика и песни подвизите на победителя, както и да прославим блясъка на идните му дни!

Той се беше разпалил. Очевидно искаше да каже много, много повече неща, но в този момент направи кратка пауза, за да си поеме дъх. Веднага я използвах.

— Чуйте и моите думи, вие, мъже и жени на бени салахите! — извиках аз. — Аз моля джама да се събере и да обсъди въпроса, дали ханумата и почетната титла и пост на шейх ми принадлежат по толкова безспорен начин, че никой да не може да ми ги оспори.

Веднага се разнесоха три удара по дъската на муадина и старейшините се събраха на кратко съвещание. След няколко минути най-възрастният от тях, Азра, се изправи и на висок глас обяви:

— Победител е Кара Бен Немзи. Ханумата е негова и той ще бъде наш предводител, без някой да може да му оспори нито едното, нито другото.

— Благодаря на беловласите бащи и на бени салахите за доверието, което ми оказват — отвърнах със силен глас, за да ме чуят всички. — Няма по-голяма чест от тази да си шейх на толкова прославено племе и не ми е известно по-голямо щастие от това, да имаш жена като ханумата Бадия!

Прекъснаха ме одобрителни ликуващи викове. Измина доста време, преди да успея да продължа:

— Чувството за справедливост краси истинския мъж. Не искам да притежавам нищо, на което да имат право и други хора. Четирима мъже изявиха желание да участват в двубоя. Един от тях беше победен, вторият спечели засега наградата, а ето къде са застанали третият и четвъртият, Синовете на светкавицата. Нима те трябва да гледат как им се изплъзва наградата, без да са се били за нея? Нека съветът на старейшините да реши дали имат право да се опитат да ми я отнемат, като излязат на двубой срещу мен.

— Ще изпълним волята ти — каза Азра.

Очите на Хилал и Тарик се разшириха от смайване и погледите им се втренчиха в мен. Джамът отново направи кратко съвещание, а после Азра обяви решението:

— Синовете на светкавицата имат правото да се бият с Кара Бен Немзи.

Всеобщи одобрителни възгласи похвалиха това решение. Та нали ставаше въпрос за продължаване на това толкова интересно и напрегнато зрелище!

— Ще приемете ли двубоя? — попитах двамата братя.

— Господарю, нима ще се избиваме един друг? — отговори ми Тарик на въпроса с въпрос, макар очите му да заблестяха от силно желание да поеме всякакъв риск заради своята любима.

— Нямам такова намерение.

— Ние знаем, че ще ни победиш. Щом надви Фалахд, ти далеч превъзхождаш и нас. Не ме е страх да рискувам живота си, обаче ще се бия различно от Фалахд и не ми се вярва да излезеш от двубоя без никаква рана. Но нима трябва да наранявам човека, който ни е сторил толкова добрини?