Карл Май - Аллах ил Аллах!

— Защо ми говориш за Тарик? Та той няма нищо общо с тази работа.

— Има и още как! И той изяви желание да излезе на двубой с Фалахд. Представи си, че аз загубя, а Тарик победи великана. В такъв случай Бадия ще стане негова жена.

— Да, ще стане.

— И ти няма да имаш нищо против?

— Муш хага — абсолютно нищо. Тогава той ще бъде новият шейх. Сам виждаш каква разлика…

В същия момент старият бе прекъснат, защото далеч над дуара проехтя силният протяжен вик на муадина, който се беше изкачил високо горе на руината:

— Бисмиллах аррахим — в името на всемилостивия Бог! Правоверни, погледнете нагоре към слънцето! То почти достигна зенита. А обърнете сега поглед и надолу към вашите крака! Сенките ви не са по-дълги от една педя. И така, след броени мигове ще настъпи времето за двубоя. Съберете се на определеното място и възхвалете Аллаха, който е дал сила на мъжа да се бие и да побеждава! Аллах ил Аллах уа Мохамед расул Аллах!

Бях изненадан, че времето е изминало толкова неусетно. Побързах да стана и казах:

— За съжаление ще трябва да прекъснем разговора си, а с такова удоволствие бих продължил да говоря с теб на тази тема!

— Тогава навярно си приятел на Хилал, а?

— Да, и много ще се радвам да го видя щастлив.

— Ами в такъв случай нека дойде с мен! В моето племе има толкова много хубави момичета. Нека си избере някоя от тях за жена! Никой баща няма да го отблъсне, самият аз ще се погрижа за това.

— Той не иска и да чуе за друга.

— Няма как да вземе Хилуя за жена. Вече ти го обясних. Но време е да ми кажеш последната си воля. Ако великанът те убие, трябва да знаем, какви са желанията ти.

— Моят слуга ги знае.

— Ако победиш обаче, ще изпаднеш в доста неудобно и неприятно положение. Бадия ще стане твоя, без да я искаш. Нямам представа как ще свърши всичко това.

— Знам един изход и те моля да не се измъчваш с такива тежки мисли. Но вече е крайно време. Ето я ханумата. Запътила се е към арената на двубоя. Твоето място е до нея.

Докато разговарях с шейха, добре забелязах, че Халеф не беше съгласен с думите ми. Не веднъж и дваж той се покашля и явно имаше голямо желание да се намеси, ала все пак си наложи да не прекрачва онези граници, с които бе длъжен да се съобразява като мой слуга. Ала веднага щом шейхът си отиде, дребосъкът се почувства освободен от това свое задължение и започна да ме упреква заради поведението ми.

— Сихди, не мога да проумея как е възможно човек така да подритва щастието си! — каза ми той ядосано. — Та нали виждаш, че този стар бен аббас се е захласнал по теб и какво ли не би дал, за да те направи свой зет. А ти му издаваш, че Тарик и Хилал, двамата Синове на светкавицата, са хвърлили око на дъщерите му. Никога досега не съм виждал мъж, който да постъпва тъй глупаво и да отблъсква нещо толкова изгодно за него. Съжалявам те и ти пожелавам дано час по-скоро разумът ти да се просветли. Ама всичко това става само защото си християнин, а не привърженик на Пророка.

Той продължи да мърмори още доста дълго под нос, докато най-сетне му заповядах да мълчи.

Човек лесно може да си представи, че цялото племе на бени салахите бе силно развълнувано. Предстоеше да се реши, кой ще стане негов шейх. И един чуждоземен бе изявил желание да участва в двубоя! На всички бе известна великанската сила на Фалахд. Навярно сред хората имаше малцина, които се съмняваха в победата му.

Пристигането на бени аббасите бе погълнало вниманието на бени салахите толкова много, че не забелязаха колко бързо измина времето до двубоя. Сега всеки от тях бързаше да заеме някое по-хубаво място. Стичаха се всички — мъже и жени, младежи и девойки. Естествено децата не бяха допуснати до зрелището.

Двубоят щеше да се проведе извън лагера на едно място, което беше обозначено със забити в земята копия. Когато се появих, придружаван от Халеф, то бе вече обградено от гъста тълпа възбудени зрители. В кръг наоколо стояха няколко редици мъже и жени, зад тях се намираха ездачи на коне, а зад тях пък на високите гърбици на камилите се бяха подредили собствениците на тези животни.

Когато се насочих към «арената», преминавайки през редиците на зяпачите, всички страхопочтително ми направиха място.

В единия край ханумата бе седнала върху килим. Лицето й беше бледо. Едва успяваше да скрие страха си. До нея се бяха настанили баща й и сестра й, а от двете им страни бяха заели места Хилал и Тарик.

Великанът седеше в срещуположния край на арената. По обезобразеното му от онзи грозен белег лице се бе изписал израз на злорадство и подигравка. До него се намираха двама мъже, които виждах за пръв път — навярно негови привърженици. На земята бяха оставени няколко издълбани кратунки, пълни с вода, за да могат участниците в двубоя да се освежават.