Карл Май - Аллах ил Аллах!

— Не, не си като всички останали! Ти си любимец на Аллаха, който те е отрупал с най-хубавите дарове. Към тези достойнства се числи и мълчаливостта. Но пред мен можеше спокойно да говориш.

— Та нали така и направих.

— Но не каза всичко! Защо премълча, че ти си бил онзи, който е спасил Хилуя?

— Защото знаех, че нямаше да закъснееш да го научиш от други хора.

— Скромен човек си и си искал да ми спестиш моите благодарствени думи. Твоят слуга, а по-късно и моята дъщеря, ми разказаха всичко. Рискувал си живота си, за да я спасиш и после си я довел дотук, като заради нея си понесъл всички трудности и лишения на това дълго пътуване…

— Заблуждаваш се! — прекъснах го аз. — И без това имах намерение да стигна до Египет. За мен нямаше никакво значение кой път щях да избера.

— Това с нищо не намалява моя дълг и моята благодарност към теб. Но как да ти се отблагодаря?

— Като изобщо не ми говориш за благодарност!

— Но това е невъзможно! Не можеш да искаш от мен да остана твой длъжник, без поне да съм признал и заявил този дълг към теб. Просто трябва да говоря и да разказвам за теб. И аз ще известявам твоята сила, докъдето се простира моето влияние и докъдето достига моят глас.

— Но това няма да ми донесе никаква полза — засмях се аз. — Много скоро ще напусна тази местност и навярно никога вече няма да се върна тук.

— Ще я напуснеш ли? — попита шейхът. — Мислех си, че искаш завинаги да останеш при бени салахите.

— Ма иймкинш — невъзможно е!

— Но Бадия ми каза, че ще се биеш за нея.

— Наистина е така.

— Тогава ще станеш шейх на племето.

— Ще отстъпя тази почетна длъжност на някой друг.

— Мустахил — не става. Само с двубой може да ти се отнемат и двете — жената и титлата на шейх. Да не би да си имаш жена?

— Не.

— Или Бадия не е достатъчно красива за теб?

— Тя е най-хубавата измежду всички хубавици.

— Или не е достатъчно богата?

— Не знам какво притежава, но е бедна тъкмо на онова, което би трябвало да има в този случай.

— Машаллах! Бадия бедна! Какво искаш да кажеш?

— Сърцето й е богато надарено с всички добри качества, ала за мен то е бедно. В него няма любов за мен.

— Тя те обича. Разбрах го от начина, по който говори за теб.

— Тя ме обича като спасител на нейната сестра и като приятел, но не и така, както жената би трябвало да обича един мъж.

— Това са романтични измишльотини! Жената трябва да се подчинява на мъжа. Любовта идва после от само себе си, след като кадията и моллата свържат двойката за цял живот.

— О, не! Нима Бадия не беше свързана от кадията и моллата с онзи неин мъж, който умря?

— Да, беше.

— И въпреки това тя никога не е могла да го обикне. Не искам да имам такава жена.

— Че защо Бадия да не може да ти подари сърцето си?

— Защото то вече не е нейно.

— Аллах ил Аллах! Какво искаш да кажеш?

— Ощастливила е с любовта си друг мъж.

— Аллах акбар! Кой е той?

— Не ти ли е споменавала?

— Не.

— Тогава и аз не бива да ти казвам.

— Защо?

— Защото това си е нейна работа.

— Но ти го познаваш, нали?

— Да.

— Кой е той?

— Току-що ти заявих, че не мога да ти кажа името му. Но ела, седни тук до мен! Трябва да обсъдя още нещо с теб.

Шейхът последва подканата ми. Изгаряше от любопитство да чуе какво имах да му казвам.

— Защо навремето даде дъщеря си за жена на шейха на бени салахите? Тя не го е обичала.

— Но тя не обичаше и никой друг. Нямаше нищо против и се подчини на волята ми.

— Значи е била принудена да ти се подчини?

— Да. Предводителят на всяко прославено племе трябва да се ръководи от някои други неща, а не от прищевките, породили се в главата на една девойка. Може би знаеш какво значи «муамалати дюуали ашуа», а?

— Да, знам — отвърнах му усмихнат.

— Има ли и в Германия такива хора?

— Да, там ги наричат дипломати.

— Такъв дипломат съм и аз.

Шейхът изрече тези думи гордо и с чувство за собствено достойнство.

— Аха, ами тогава ти пожелавам късмет!

— Благодаря ти. Един шейх трябва винаги да е и дипломат. Великите крале и султани омъжват дъщерите си за такива владетели, от които после очакват определена изгода. Такъв е и случаят с мен. За мен бе много важно да спечеля приятелството на бени салахите и затова дадох Бадия на техния шейх за жена.

— А ще постъпиш ли с другата си дъщеря пак като дипломат?

— Да, това е мое задължение.

— Ще я омъжиш за някой шейх, така ли?

— Да. Искам да сключа съюз с племето на машаирите, които живеят в южната част на Тунис. Шейхът им е много стар, няма да иска да се ожени пак, ала той има един син, който ще стане мъж на Хилуя.