Карл Май - Аллах ил Аллах!

Но затова пък толкова по-оживено беше в дуара. Впечатленията от тази вечер бяха все още толкова живи в съзнанието на хората, че почти никой не беше легнал да спи. Бедуините стояха на отделни групи и обсъждаха невероятния факт, че трима мъже бяха дръзнали да изявят желание да излязат на двубой с великана.

Внимателно наблюдавах погледите, отправяни ни от мъжете, докато минавах покрай тях. В тях не забелязах нито следа от омраза, а само страхопочитание и известна доза боязън.

Разяснителната дейност на Тарик бе дала плодове, но въпреки това все още суеверният страх не беше изчезнал напълно. С изключение на Фалахд навярно досега никой от тези бедуини не беше посещавал Кайро, където хората не причисляват фойерверките към седемте чудеса на света. Следователно въпреки съвсем естественото обяснение почти за всички разигралата се сцена бе нещо нечувано и невиждано. Беше разбираемо, че все още проявяваха към мен известна сдържаност.

Докато минавахме покрай група мъже, които разгорещено разговаряха и размахваха ръце във въздуха, от устата на един от тях чух думите: «Абу ас са’йка» — Баща на светкавицата. Те, както и многозначителният му поглед, отправен към мен, ми дадоха да разбера, че още през първата нощ от моето появяване тук имах всички изгледи да стана истинска бедуинска знаменитост.

«Баща на светкавицата!» Не е лошо! В такъв случай с Тарик и Хилал, двамата «Синове на светкавицата», се намирах вече в доста близки роднински отношения. Бях им станал джад [32] Дядо. — Бел. нем. изд. . Но тогава имах и задължението, доколкото ми бе по силите, да премахна всички пречки по пътя на моите двама «внуци», както и да им помогна да осъществят своите най-съкровени желания.

Още много пъти се чу от тълпата името Абу ас са’йка и видях много добре, че Халеф, който скромно вървеше малко зад мен и ханумата, се почувства немалко горд.

Накрая Повелителката направи знак с ръка на един беловлас старец с достопочтен вид да се приближи и ни повери на него, като му поръча да продължи да ни води нататък. Самата тя искаше вече да се оттегли.

Много добре разбирах защо ханумата бе пожелала лично да ни придружи през дуара. Тя подозираше, че Фалахд ще използва всички средства, за да насъска бени салахите срещу нас и искаше да му попречи по един умен начин. Придружавайки ни, тя даваше на своите хора сигурен знак, че гледа на мен като на свой гост, който се радва на нейното особено благоволение, както и че никому не бива и през ум да минава да ме обижда.

След като ханумата се отдалечи, старецът ни взе под свое покровителство. Съвсем скоро стигнахме до темата, която най-много ме интересуваше — бъдещото отношение на бени салахите към хедифа. За моя радост се оказа, че нашият придружител се числеше към по-разумните хора. Той ми каза:

— Аз съм от онези, които обичат хедифа. Моето становище се споделя от повечето воини. — Но не и от Фалахд, нали?

— Не. Ето защо се страхувам за бъдещето. Ако той стане шейх, ще ни поведе по лош път.

— В това отношение мога да те успокоя, Фалахд няма да стане ваш шейх.

— Искаш да кажеш, че ще загуби двубоя с теб? Извинявай, не искам да те обидя, но се съмнявам, Фалахд е майстор в юмручния бой и ще се съгласи единствено на него.

— Няма значение! Аз съм бил в една страна, където юмручният бой се практикува по съвсем различен начин от вашия!

Старият човек се спря, погледна ме учудено и поклати глава.

— Удивен съм на твоята самоувереност. Говориш така, сякаш е невъзможно да бъдеш победен в двубоя.

— Наистина е така. Ние в Европа се бием по съвсем различен начин от синовете на пустинята, по начин, на който не можете да се противопоставите.

— Аллах ил Аллах! Добре ли чух? Ти френец ли си?

— Да.

— Мога ли да те попитам от коя страна идваш?

— От Алемания.

— О, позната ми е. Знам, че алеманите са храбри воини. Чувал съм за вашия падишах Ви-хел, както и за Бис-ма [33] Имат се предвид Кайзер Вилхелм и канцлерът Бисмарк. — Бел. прев. , неговият велик везир. Сега вече тревогата ми наистина намаля. Дано Аллах даде да победиш Фалахд.

— Ще ми кажеш ли името си? От твоите приятелски думи мога да предположа, че ти си Азра. Така ли е?

— Действително това ми е името. Откъде го знаеш?

— Хилал спомена името ти с възхвала. Ти си бил довереният съветник на ханумата и приятел на хедифа.

— Хилал е казал истината. Аз съм този човек.

— Това ме радва. Остани верен на това поведение и направи каквото е по силите ти, за да може и съветът да вземе решение в същия смисъл! Няма нищо да загубите и няма да съжалявате.