Карл Май - Аллах ил Аллах!

Излязох навън, поех по галерията и, като се изкачих по вече познатите ми стъпала, се озовах на открито.

Долу в дуара все още цареше спокойствие и тишина. Но не за дълго, защото веднага щом горният край на слънчевия диск се показа на хоризонта, насреща откъм големите каменни стъпала проехтяха три удара върху споменатата вече дъска, а после се извиси силният глас на муадина:

— Хай алас салах! Хай алал фалах! Станете, правоверни, пригответе се за молитва! Слънцето изплува от пясъчното море.

Видях как бедуините започнаха да излизат от шатрите си и да коленичат на земята с лица, обърнати в посока към Мека. И ако заради голямото разстояние не можех да ги чувам, то поне знаех, че кой с по-силен, кой с по-слаб глас молитвено заповтаряха думите на фатихата, които със звучен глас им извикваше муадинът. Същевременно молещите се «миеха» ръцете си с пясък и изговаряха мохамеданското верую:

— Аллах ил Аллах, уа Мохамед расул Аллах — Бог е Бог и Мохамед е неговият Пророк!

После хората наставаха и се наканиха да се заловят с ежедневните си занимания, ала тогава гласът на муадина се разнесе отново:

— Чуйте, вие правоверни, какво имам да ви известявам!

Видях как хората се събраха на групи и как всички погледи се отправиха към него.

— Изправил съм се пред вас по поръчение на могъщия Фалахд, чието пълно име е Фалахд Аса Бен Али Солиман Юсуф Ибн Калаф Омар ал Азихми. Имам да ви възвестявам следното: в мига, когато слънцето застане точно над главите на правоверните, Фалахд ще излезе извън дуара и ще отиде пред стадата, за да се бие с мъжете, които вчера отговориха на неговата покана за двубой. Най-напред той ще се бие с Кара Бен Немзи ефенди, после с Тарик и накрая с Хилал. Двубоят може да свърши или с нечия смърт, или пък ако някой помоли за милост, както е обичаят в пустинята, Фалахд не желаеше да има никаква милост, но бе принуден да се подчини на закона на племето. Всички синове и дъщери на салахите ще дойдат, за да наблюдават двубоя от неговото начало до самия му край. Ханумата Бадия ще принадлежи на победителя, а заедно с нея той ще заслужи честта да стане предводител на племето, както и титлата «шейх ал урди» [34] Повелител на лагера — Бел. нем. изд. . Дано Аллах и Пророкът бъдат с него, както и с всички нас!

Значи щях да живея точно до обед — не по-дълго. За да отдам дължимото се на истината, ще трябва да си призная, че не бях дотам лекомислен, да не вярвам много-много в подобен тъжен изход от двубоя. Съвсем не изпитвах чувството, че няма да имам повече възможността да се възхищавам на залеза на слънцето, така че изобщо не позволих на мислите за предстоящия двубой да ми развалят удоволствието, което ми доставяше гледката отгоре. Наистина, пустинята бе много красива! И човек трябваше да застане точно на това място, за да може да оцени по достойнство нейната хубост.

Докато се връщах към жилището си, срещнах Тарик. Казах му, че ми се иска да предприема кратка утринна езда и той изяви готовност да ме придружи до конските стада. Преди това отидох да извикам Халеф, който желаеше да ми прави компания. Заварих го буден. Занимаваше се с изкърпване на дрехите си, пострадали доста по време на продължителното ни пътуване.

Слязохме по широките стъпала и се отправихме към пасящите коне извън дуара. Тарик избра две превъзходни и много скъпи кобили, които бяха собственост на ханумата. Той забеляза възхитените ни погледи и каза:

— Аз съм началник на охраната и мога да ви предоставя тези животни. На стотици дни път оттук няма да намерите други, които да се мерят с тях. Ханумата доведе тези кобили от нейната родина. Бени аббасите са се прочули със своето коневъдство. Те имат такива кобили, чието родословно дърво е изписано върху пергамент, дълъг десетина аршина.

Конете бяха оседлани съвсем леко. Метнахме се на тях и поехме на юг. Скоро забелязахме, че сме възседнали истински чистокръвни бегачи, защото когато след пет минути се огледахме назад, оазисът се намираше вече толкова надалеч, че руините изобщо не се виждаха. Въпреки това не забавихме хода на бързоногите животни, защото да летиш като лястовица към безбрежния хоризонт на гърба на такъв кон е висше удоволствие.

Продължихме все така в права посока. Когато след около един час най-сетне спряхме, сигурно бяхме изминали разстояние от три немски мили и то все в летящ галоп. Въпреки това по конете не личаха никакви следи от пренапрежение на силите или от умора. Не се виждаше никаква пяна по муцуните им, а по телата им нито капка пот. Дишането им бе равномерно.