Карл Май - Аллах ил Аллах!

Както изглеждаше, този ден иначе толкова веселият Халеф не бе в кой знае колко добро настроение. Той хвърли наоколо навъсен поглед и промърмори:

— Навсякъде само пустиня! Пясък и нищо друго освен пясък. Да слезем от конете, за да поседнем в тази напълно изоставена от Аллаха пустош!

Настанихме се възможно по-удобно на пясъка. Животните спокойно останаха прави.

— Говориш за изоставена от Бога пустош, а нямаш никакво право! — казах му след известно мълчание.

Той само повдигна рамене и ме погледна неразбиращо.

— Нямам право ли? Я се огледай! Има ли наоколо някаква следа от живот?

— Има не само следи, ами може да се каже, че тук се създават и после разпространяват надалеч условия за изобилни форми на живот.

— Не те разбирам.

— Ей сега ще ме разбереш. От тази пустиня, чиято площ възлиза на стотици хиляди квадратни мили, се издига нагоре чудовищно нагорещен въздух, за да се отправи към двата полюса на земята и оттам отново да се върне обратно. Но по този път той губи от температурата си и пак достига Сахара като студен въздушен поток. Този въздушен поток поема в себе си и понася всичката срещната влага, изсипва я над планините, които го разделят и изпращат в различни посоки, като по този начин се превръща във фактор, който поддържа и разпространява различните форми на живот. И така, презираната от тебе пустиня има неоценимо значение за всяко живо същество на земята.

След тези думи, изречени с малко наставнически тон, Халеф остана да ме гледа с широко отворена уста. Накрая каза:

— Аллах акбар! Не го знаех! Все пак вие, френците, в много неща сте по-умни от бени арабите. Жалко, че не желаеш да прегърнеш учението на Пророка, но все някога ще те накарам да го направиш…

— … все едно дали искаш или не! — допълних през смях неговия вечен рефрен. — Струва ми се, че веднъж вече си ме уверявал в това.

— Хич не се смей! — недоволно измърмори той. — В крайна сметка няма да ти остане друг избор.

— Защо мислиш така?

Халеф не ми отговори. Дълго гледа в пясъка пред себе си. Най-сетне привидно съвсем спонтанно поде:

— Харесва ли ти ханумата на пустинята Бадия?

Естествено веднага се досетих накъде биеше той, но не се издадох, а си направих майтапа да го улесня в намеренията му:

— Възхитен съм от нея. Говорът й е като песента на бюл-бюла [35] Славей — Бел. нем. изд. , очите й блестят като нур аш шамс [36] Слънчева светлина. — Бел. нем. изд. , а страните й приличат на свежи зухури [37] Цветя — Бел. нем. изд. .

Скришом Халеф ми хвърли изпитателен поглед. Явно не бе съвсем наясно, дали трябваше да приеме думите ми сериозно или не. Аз обаче придадох на лицето си възможно най-блажения и възхитен израз. В резултат на това сянката, легнала върху помръкналата му физиономия бързо изчезна.

Дребосъкът отново помълча известно време, преди да продължи:

— Убеден ли си, че ще победиш великана?

— Изобщо не се съмнявам.

— А знаеш ли, какви последствия ще има това?

— Е, какви? — попитах аз, като изразът на напрегнато очакване не слезе от лицето ми.

— Ще трябва да се ожениш за овдовялата ханума Бадия.

Така, най-после той изплю камъчето. При това Халеф ме погледна дебнешком тъй, както лисицата гледа кокошката, подир която се промъква.

— Машаллах! — престорих се на слисан. — Изобщо не помислих за това.

— Какво ще правиш? — настоя той.

— А ти на какво мнение си? — отговорих на въпроса с въпрос.

— Естествено ще трябва да се ожениш за нея. Нали знаеш, че ханумата се присъжда на победителя.

— Хмм! Ти не искаше ли Хилуя и аз да станем брачна двойка?

— Я не ми говори за тази уази [38] Гъска — Бел. нем. изд. — изкряска ми той. — Откакто Хилал взе да се увърта около нея, тя сякаш съвсем се промени. Със сигурност знам, че по-рано бе необходима само една твоя дума и Хилуя щеше да ти дари сърцето си.

— Хмм! — обадих се в знак на съмнение.

— Да, тя щеше да го направи — упорито ме увери той. — От нейната прислужница Халуя знам, колко силно копнее за теб още от първия миг, когато те е видяла.

— Кой? Халуя ли?

— Я не ме ядосвай! Естествено, че говоря за Хилуя! Но ти наблюдава ли вчера поведението на това лекомислено същество? През цялата вечер не откъсна очи от Хилал. И съвсем ясно забелязах, че той отвръщаше на погледите й. Тези неблагодарници, които дължат всичко на нас! Хилуя ни дължи свободата си, а Хилал — своя живот!

Аха! Ето откъде идвало лошото настроение на Халеф!

— Халеф, не се опечалявай! Просто техният късмет [39] В случая в смисъл на «съдба» — Бел. прев. бил да се обичат и така било писано в книгата на съдбата.