Карл Май: Край Бизоновото езеро

— Санта Лаурета, ами ако съм предложил ръката си за някое наказуемо със смърт престъпление! Пепе, там горе в небето има един и той вижда всичко, което вършиш! Какво ли ще си помисли за теб, ако… хъмм, те тръгнаха към замъка. Какво ли се канят да правят там?

Изпълнен с безпокойство, Пепе се въртеше насам-натам, оглеждаше пръстена, който щеше да му донесе хляб, после се загледа замислено в гъстата мъгла и към облаците нагоре и накрая не можа да издържи на гнетящото го предчувствие.

— Тръгвам! Трябва да видя с какво се занимават!

Той се надигна, остави фенера да си стои, скочи от откоса долу и се запромъква с нечути стъпки към скалната цепнатина. Стори му се, че долавя приближаващи стъпки и приглушено детско хлипане. Бързо се хвърли на земята.

Зададоха се трима мъже. Предният от тях носеше в ръцете си малко момченце и опитваше с тихи заплахи да го накара да мълчи. Другите двама мъкнеха на гръб обемисти бохчи. Явно беше извършено престъпление, може би дори отвличане на дете, и мигелетът вече се канеше да се изправи и да заповяда на мъжете да спрат, когато крачещият начело спря и се обърна назад.

— Свалете нещата си и се промъкнете там горе до светлината. Бреговият пазач, който лежи там, ни видя и може по-късно да ни издаде. Знаете какво трябва да се направи при това положение!

Хуан и Хосе оставиха плячката на земята и се гласяха да се подчинят на заповедта, ала Пепе вече стоеше пред тях с насочена карабина.

— Стойте, сеньорес! Нито крачка повече!

— Напред! — повели капитанът.

Отекна изстрел и прострелян в главата, Хосе се срина на земята. Мигелетът измъкна ножа си и скочи към капитана, който рязко се извъртя и… лезвието се плъзна по бузката на детето. То нададе висок болезнен писък, който стъписа за миг добряка Пепе. Той скочи бързо след двамата бегълци, ала твърде късно, защото, когато достигна мястото, където бе лежала лодката, тя вече се намираше на няколко удара с весла навътре в морето. След няколко секунди лодката изчезна в гъстата мантия на мъглата, виснала с оловна тежест върху водата.

— Санта Лаурета, престъпниците отплаваха! Да имах някоя лодка или нещо подобно, сигурно нямаше да ми се изплъзнат, ама сега трябва да ги оставя да офейкат! Скъпи ми дон Лукас Деспиерто, от тая работа може да се забърка дяволска попара, която ние с теб ще трябва да изсърбаме. Я да хвърля едно око на типа, по когото стрелях.

Той отиде да вземе фенера и закрачи към брега. Хосе беше мъртъв. Двете бохчи лежаха до него.

— Не бива да ги отварям, а ще изчакам, като дойде смяната или капитанът на проверка!

Поклати замислено глава, зареди карабината и се отправи обратно към поста си. Не след дълго пясъкът захрущя.

— Пепе!

— Сеньор капитан!

— Ти ли стреля?

— Да.

— По дяволите! Надявах се да си се добрал в съня си до пушката и тя да е изгърмяла. По кого се цели?

— Елате и вижте сам!

Той взе фенера и поведе изплашения дон Лукас към убития.

— Кой е човекът?

— Не зная, сеньор капитан!

— Защо стреля по него?

Вместо отговор Пепе посочи бохчите.

— Аа, някой контрабандист!

— Бяха трима!

— Трима? — попита капитанът угрижено. — Къде са другите?

— Офейкаха с лодката.

— С лодката?

Дон Лукас тропна с крак — не можа да се разбере дали от яд, че са се изплъзнали, или от ярост, че Пепе се е намесил в тази щекотлива работа.

— Откъде се взе лодката?

— Хмм… когато се събудих, тя си беше там. Слязох и я намерих празна. После тръгнах покрай водата и срещнах ония. Единият носеше някакво дете, а другите се бяха натоварили с тези неща. Поискаха да се нахвърлят върху мен и да ме пречукат, а аз им викнах да спрат. И понеже не го сториха, открих огън. Останалото знаете, сеньор капитан.

— Por Dios, странна история! Я да видя какво има в бохчите!

Той развърза възлите и отскочи стъписано.

— Санта Мадона, те са нахълтали с взлом в замъка! Кое ли е било детето? Ама да не би пък малкият дон Фабиан?

Капитанът зашари безпомощно с големи крачки напред-назад, сетне спря внезапно пред мигелета.

— Пепе, когато си се събудил, казваш, лодката била тук?

— Да.

— В такъв случай значи си спал?

— Хмм! — покашля се карабинерото.

— Добре! Помниш ли какво ти казах тази вечер?

— Че може да бъда изгонен от служба, ако спя.

— Да, и че искам да ти дам едно свидетелство за моето доверие, като те пратя в енсенадата. Въпреки всичко ти си заспал! Това ще ти коства главата ведно с врата, ако горе при графинята се е случило някакво нещастие!