Карл Май - Край Тихия океан

— Хмм! Мъглата започва да се разсейва. Искаш да отидеш при Та-ки, нали?

— Да.

— На Тилангджонг?

— Да.

— Вместо двамата пленници?

— Да.

— И да се представиш за избягал престъпник?

— Да.

— За да измъкнеш с хитрост сведения от Та-ки?

— Да.

Тук лордът не издържа, удари ядосано с крак по пода и ми кресна:

— Да, да и само да! Кажи най-сетне и нещо повече! Как ти хрумна изключително опасната мисъл да посетиш Та-ки преоблечен като избягал престъпник?

Разказах му какво бях подслушал долу в трюма.

— Хмм! — промърмори той. — От всичко това все още не следва, че трябва да се изложиш на толкова голяма опасност.

— Не съществува никаква опасност.

— Не ги разбираш тези неща.

— Аха! Наистина ли?

— Или не им отдаваш достатъчно внимание — поправи се той. — Просто си един лекомислен човек, който не се чувства добре, ако здравето и животът му не се изложат малко на опасност. Не мога да проумея защо е необходим тъкмо този риск.

— Затова пък аз го проумявам толкова по-добре.

— Въобразяваш си. Ще ти кажа какво трябва да направим. Тръгваме за Тилангджонг, хвърляме котва при трите различно високи бамбукови пръти, слизаме на сушата, намираме онзи Та-ки и го принуждаваме да ни издаде къде да търсим Тигровия мост.

— А как ще го принудиш?

— Първо ще опитам с добро, а ако това не помогне, ще бъде бит.

— Хмм, хмм!

— Какво е това хъмкане? Да не би да означава, че не си съгласен?

— Да. Самият ти не спомена ли вече неколкократно, че от тези китайци не може да се изкопчи нищо?

— Хмм, вярно. Но ако приложиш твоя план, тогава…

— Тогава съм убеден, че ще го надхитрим по един чудесен начин.

— И въпреки всичко пак те предупреждавам: разкрие ли те, ти си загубен!

— Ами!

— Нали чу какво великанско телосложение имал!

— А ти самият каза, че физически силните и едри хора много често не притежават смелост.

— Ето на, че пак ми се опъваш! Щом веднъж си наумиш нещо, никой не може да ти го избие от главата. Твърде вероятно е да се запозная още веднъж с теб, но вече като труп. И не ми се сърди, ако тогава измия ръцете си в невинност. Сега си тръгвам. Искам още веднъж да премисля нещата.

Той се отдалечи ядосан, но аз не можех да му се сърдя. Поведението му се дължеше на неговата привързаност към мен. Когато се появих на палубата, го видях енергично да крачи насам-натам. Това продължи около час, през което време Рафли не ми обърна никакво внимание. После той се изправи внезапно пред мен, сложи ръка на рамото ми и каза:

— Чарли!

— Сър Джон!

— Наистина ли вярваш, че ще излезеш здрав и читав?

— Откъде?

— От маскарада със затворническата риза.

— Да.

— Квимбо държа дрехите първо над огън, после ги сложи във вряща вода. Значи ще можете да ги облечете. Но китаецът… китаецът!

— Не ме е страх от него.

— И Калади ще дойде с теб, нали?

— Да.

— Така ми поолеква, защото на нашия сингалец може да се разчита. Е, тогава прави каквото си си наумил, нямам нищо против! Но тежко и горко на китаеца, ако и косъм падне от главата ти! Ще го направя на кайма! А как смятате да пътувате?

— С двете лодки на бегълците. Рано сутринта с Калади започваме да гребем към Тилангджонг, а яхтата ще ни последва след няколко часа.

— В каква посока?

— Към източното крайбрежие, докато забележите трите различно високи бамбукови пръта.

— Да хвърлим ли котва?

— Да.

— А да слизаме ли на сушата?

— Не.

— Но няма ли да заловим китаеца?

— Разбира се, че ще го хванем.

— А как ще го заловим, ако останем на борда?

— Няма нищо по-лесно. Ще ви го доведа на яхтата.

— Това ще е истински факирски номер.

— Ако всеки факирски номер изисква толкова малко усилия, колкото този, тогава не би било трудно човек да стане факир. Накратко казано, ще го доведа на борда и потегляме, за да го предадем на Каморта на властите за наказание.

— Ако всичко мине така безпрепядствено, както си го мислиш, тогава ще те похваля. Впрочем тук има стари коркови тапи. Кога ще започне цапотенето?

— Имаме време до вечерта. Веригата ще си сложа едва утре в ранни зори.

— Каква верига?

— Която единият от пленниците носи на краката си.

— По дяволите! Да не би да искаш да си я окачиш на глезените?

— Защо не?

— Нали не си престъпник!

— Не съм, но трябва да ме помислят за такъв. Бъди сигурен, че китаецът ще ми се довери по-лесно, ако се появя при него с тази верига.

— Да речем, че е така. Прави каквото искаш! Нямам нищо против да те помислят за някой супермошеник.